Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Говорехме за вас — каза той, като се наслаждаваше на странния инстинкт, който го караше да стои нащрек като дуелист.
Макарена Брунер запита лукаво:
— За мен? Какво още искате да знаете? — попита тя. — Висока съм един и седемдесет и четири, на тридесет и пет години съм, но не ми личат, имам университетско образование, членувам в дружеството „Сестри на Девата от Ел Росио“ и на севилския карнавал никога не нося волани, а къса рокля и кордовска шапка. — Тя млъкна, сякаш се опитваше да си спомни дали има нещо друго. После се заигра със златната гривна на лявата си китка. — Когато се омъжих, мама ме направи херцогиня на Асахара, но не използвам тази титла. Когато тя умре, ще наследя още тридесетина титли, дванадесет от които ми дават привилегиите на испански гранд, Каса дел Постиго с мебелите и картините и точно толкова пари, с колкото да живея по начина, по който съм свикнала. Мое задължение е да запазя каквото е останало и да подредя семейните архиви. Сега работя върху книга за херцозите Ел Нуево Естремо по време на управлението на Хабсбургите… Не е |нужно да ви казвам останалото. — Тя отпи от виното си. — Можете да го прочетете във всяко клюкарско списание.
— Изглежда, клюките не ви притесняват.
Тя хвана чашата си.
— Така е. Мога ли да ви се доверя?
Кварт поклати глава.
— Може би е по-добре да не го правите. — Говореше искрено. Чувстваше се отпуснат, но и в очакване, заинтригуван и странно просветлен. Отдаде го на виното, макар че беше пил малко. — Дори не знам защо ме поканихте на вечеря днес.
Макарена Брунер бавно отпи от виното си.
— Мога да се сетя за няколко причини — каза тя най-накрая и остави чашата си. — Първо, вие сте изключително благовъзпитан. Не приличате на някой от онези свещеницн-подмазвачи. При вас възпитанието изглежда служи, за да държите хората на разстояние. — Тя хвърли бърз поглед към лицето му, може би към устата, а после и към ръцете му на масата. — Също така сте много мълчалив. Не омагьосвате хората с приказки. В това отношение ми напомняте на дон Приамо… — Докато келнерът отнасяше чиниите от ордьоврите, тя се усмихна на Кварт. — А косата ви е посивяла и много къса като на войник, като на един от любимите ми герои — сър Мархолт, мълчаливият рицар от „Битките на крал Артур и неговите благородни рицари“ от Стайнбек. Когато я четях като малка, лудо се влюбих в Мархолт. Достатъчни ли са тези причини? Пък и както каза Грис, за свещеник вие се обличате много добре. Изобщо, вие сте най-интересният свещеник, когото съм срещала, ако това ви помага с нещо.
— Не е от особена полза за работата ми.
Макарена кимна одобрително на спокойния му отговор.
— Също така ми напомняте за свещеника в манастира ми — продължи тя. — Винаги се знаеше дни напред, че той ще изнася литургия, защото всички монахини се вълнуваха. Накрая избяга с една от тях, най-пълничката, която ни преподаваше химия. Знаете ли, че понякога монахините се влюбват в свещеници? Така се случило и с Грис. Била директорка на един колеж в Санта Барбара, Калифорния, и един ден за свой ужас открила, че е влюбена в епископа на епархията. Предстояло негово посещение в колежа и тя стояла пред огледалото, скубела веждите си и се чудела дали да не си сложи сенки на очите… Какво ще кажете?
Тя вдигна поглед, за да види реакцията му, но той остана равнодушен. Ако се опитваше да го шокира, изобщо не беше успяла. Щеше да бъде изненадана, ако знаеше колко много случаи на любов между свещеници и монахини бяха използвали в ИВД.
— И какво направила? — попита той.
Макарена махна във въздуха и гривната проблесна, плъзгайки се по ръката й. От близките маси очите на посетителите следяха всяко нейно движение.
— Счупила огледалото и с парче стъкло си срязала вените. После отишла при майката-игуменка и поискала да я освободи за известно време, за да размисли. Това било преди няколко години.
Оберкелнер се беше изправил до нея и стоеше безучастно, сякаш не беше чул и дума. Надявал се, че са доволни и какво би желала мадам за вечеря. Тя поръча само салата, Кварт също не искаше основно ястие, а и двамата отказаха десерта, който им предложиха от името на заведението. Управата съжаляваше, че нейна светлост и преподобният отец нямат апетит. Решиха да допият виното си, докато чакат кафето.