Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— …и се е получила действително възхитителна приказка, ако изключим стиховете — вметна Господарят Ли. — Стиховете действително не струват нищо. Най-изумителното в тази приказка обаче е придържането към народния епос. В смисъл, че отделните думи придобиват едно почти религиозно звучене.
Някой обърна ли внимание на начина, по който Еленовото ухо я разказа?
Аз самият не бях обърнал внимание. За разлика от Утринната скръб.
— Бе отметнал глава назад и бе затворил очи — рече тя. — Веднъж каза „който“, но веднага го поправи на „което“. Също като скъпата ми госпожа Тай Тай. Тя винаги разказваше древните предания, като повтаряше дословно думите, които бе чула от своите родители и от своите деди.
Господарят Ли я погледна с топлота.
— Знай, че не само тези трима господа се възхищават от теб — каза й той. — Да се върнем все пак към камъка. Еленовото ухо възпроизведе дословно два реда, които преди това бяхме прочели върху олтара — „В мрак чезне скъпоценният камък. Кога ли неговото великолепие ще зарадва света?“
Княз Лю Пао разтвори удивено ръце.
— Така е, но какво в такъв случай представлява камъкът? — попита той. — Според приказката на момчетата той е вълшебна вещ, която поразява злото. Моят прародител обаче го е пазил и боготворял. Това би било безсмислено, освен ако не е имал склонност към самоубийство. Според Су Ма и според автора на „Червената стая“ камъкът е бил въплъщение на вселенското зло. Според съня на Вола камъкът е могъща концентрация на жизнена сила. Камъкът добър ли е или лош? Съществува ли или е просто легенда? Неприятно ми е да призная, но колкото и да бе интересна приказката за Вълка, тя не ни води никъде.
— При цялото си уважение към теб, княже, не мога да не изразя своето несъгласие с думите ти — каза Господарят Ли. Стори ми се, че започва да се държи като фокусник, готов да измъкне прът, дълъг двадесет стъпки, от малка кутия за хапчета. — Нали не сте забравили странните, хора с шутовските дрехи, способни да се появят изневиделица и да изчезнат отново по същия начин? Засилват се подозренията ми, че пещерата от приказката всъщност е гробницата на Смеещия се княз. Това ще рече, че е далеч по-просторна, отколкото сме смятали досега. Е, ще изчакаме да изгрее слънцето, за да разберем дали съм прав.
Глава 15
Веднага след като слънцето се подаде над десния рог на дра-кона Господарят Ли ни поведе направо към дъното на тесния пролом, който разделяше двата хълма. Аз носех цял наръч от инструменти. Спътниците ми се бяха натоварили с факли.
— Гробницата на Смеещия се княз е била изградена от хиляди селяни — каза Господарят Ли. — Възможно ли е да не е оцелял нито един от тях? Според мен е нямало как поне част от историята на този строеж да не е останала в паметта на жителите на Долината на скръбта. Нищо чудно такъв спомен да е и приказката за Вълка. Нека не забравяме, че по едно време заедно с Огненото момиче се оказват в пещера с естествен отвор, и че когато той се изкачва нагоре по вертикалния кладенец и си подава главата навън вижда странни скали с червен и изумруден цвят. Поне така го разказа Еленовото ухо, когато бе отметнал глава назад и използваше същите думи, които са били произнасяни столетия преди него.
Старецът отиде до една от скалите.
— Веднъж слязох дотук, за да се опитам да разбера как Вълкът е успял да се спусне по единия скат и да се изкатери по другия — рече. — Не открих никаква пътека, обаче открих това.
Наведе няколко дебели стъбла на магарешки тръни и ги отмести встрани. Пред взора ни се появиха обикновени гранитни блокове, в които сякаш бяха инкрустирани червени и зелени полускъпоценни камъни.
— Княже, има ли подобни скални образувания някъде другаде в долината? — попита.
Князът, без да каже дума, започна да търси с поглед изхода на естествен скален комин. Останалите последвахме примера му. Измина цял час, преди Лунното момче да нададе радостен вик. Бе се изкачил на двадесет стъпки нагоре по единия скат и бе достигнал единственото място, където малкият наклон позволяваше да се върви без усилия. Посочи ни един гъст храсталак. Веднага се струпахме около него. Изсякох растителността и пред очите ни се появи тъмен отвор. Бях взел със себе си дълъг бамбуков прът и бръкнах вътре, но не успях да достигна дъното. Захвърлих пръта при останалите инструменти и с помощта на княза закрепих до отвора въжена стълба. Господарят Ли ми подаде факел и след малко започнах да се спускам по стълбата, стиснал нож между зъбите. Чувствах се като пират.
Дължината на стълбата се оказа достатъчна. Намирах се в малка кръгла пещера, в която зееше изходът на тунел. На светлината на факела успях да съзра древна дървена маса и две пейки. В каменната стена бе издълбана ниша. Затворих плътно очи и произнесох няколко молитви. След това започнах да оглеждам помещението.