Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Чувам коне — рече той. — Тропота на много коне и на колела. И дрънченето на оръжие. Ако това са монасите в шутовски дрехи, няма да ни е леко.
Нямаше нито къде да се скрием, нито време за това. В тесния пролом нахълтаха галопиращи коне и огромна колесница. За мое съжаление, не извадихме късмета да са тайнствените монаси в шутовски дрехи. Ши Ху, кралят на Чао, спря конете си и ни огледа внимателно, седнал в бойната си колесница. Златните момичета облизаха чаровните си устни.
— Много съжаляваме, че ще бъдем лишени от върховното удоволствие да се порадваме на твоята мъдрост, Ли Као — започна любезно кралят. — Човек, който с такава лекота успя да изведе най-изтъкнатите ни гости от нашия замък, наистина заелужава да бъде изслушан. Работата е там, че в нашата колесница ще се намери място единствено за Лунното момче и за Утринната скръб.
Реших, че смята да ни убие. При неговия начин на мислене нямаше как да ни приеме освен като обикновени крадци, ограбили съкровищницата му от най-ценните й вещи. Явно, щеше да ни убие. Прецених, че е най-добре да падна на колене и да започна да се кланям. И да сторя това колкото може по-бързо.
— Нима ваше величество говори сериозно, когато се опитва да предявява право на собственост над хора? — попита Господарят Ли с тона на възпитан господин, започващ увлекателен светски разговор. — Та Лунното момче и Утринната скръб не са дори ваши поданици. А може би ще предпочетат сами да решат съдбата си.
Вече бях паднал на колене и удрях старателно брадичката си върху един дълъг бамбуков прът. Така че другият му край да започне постепенно да се приближава към едно гребло, което се намираше сред инструментите ми. Трябва да го доближа още две стъпки, рекох си, и зачестих поклоните.
— Разбира се, един неоконфуцианец би заявил, че след като Утринната скръб и Лунното момче са от селско потекло, те нямат никакви законни права — продължи разсъдливо Господарят Ли. — Ваше величество обаче е твърде умен, за да бъде „нео“ привърженик на каквато и да е вяра, и твърде справедлив, за да вземе решения относно съдбата на хора, които дори не е изслушал.
— Ех, Ли Као, нима още не си разбрал, че способността на един монарх да се задържи на престола си може да се основава единствено върху произвола? — попита Чи Ху.
На устните му бе изписана едва доловима тъжна усмивка. След това даде с поглед знак на Златните момичета и те започнаха да поставят стрели в лъковете си. Тряснах бамбуковия прът още веднъж с брадичката си, той се премести още малко напред и дръжката на греблото влезе в кухия му край. Греблото се бе оказало точно пред челния впряг на конете. Хванах бамбуковия прът, направих рязко движение напред и го повдигнах. Греблото се впи в мекия корем на един от конете, който изцвили, повдигна се на задните си крака и се опита да се измъкне от впряга. Повторих процедурата и с другия кон. Уплашените коне се оказаха точно между нас и стрелите на Златните момичета. Усетих как ръката на Господаря Ли се хваща за пояса ми. Направих рязък скок напред, промъкнах се между копитата на конете и се оказах под колесницата. Господарят Ли се смъкна от гърба ми. Подпрях се до дъното на колесницата и натиснах с все сили, опитвайки се да я катурна. Гръбначният ми стълб започна да пращи, но за мое щастие огромното туловище на краля я бе направило неустойчива, така че начинанието ми успя. Чу се страхотен трясък, колесницата се обърна, конете паднаха и започнаха да ритат във въздуха, а аз се промъкнах между тях, докато Златните момичета заемаха удобна позиция за стрелба. Важното беше да се сдобия с царствен заложник, преди момичетата да са ми видели сметката. Ши Ху ме очакваше. Седнал на земята като огромна статуя на Буда, бе съумял да запази достойнството си дори и в тази позиция. В ръката си държеше кама. Усмихваше се.
Чух как нещо зашумоля в ръкава на Господаря Ли още преди да видя ножа, излетял от ръката му. Острието му изсвири покрай ухото ми и се заби в дланта на краля. Ши Ху изтърва камата си и изруга. За секунда се оказах зад него, обгърнах гърлото му с ръка и притиснах нож в шията му.
Златните момичета заръмжаха като пантери. Като показаха блестяща дисциплина, заеха стройни позиции около моя милост. Кралят ме удостои с толкова внимание, колкото щеше да обърне и на някой досаден комар. Изтръгна небрежно ножа на Господаря Ли от дланта си и го захвърли. След това с рязко движение на огромната си ръка запокити и мен на десет стъпки разстояние. Стрелите на момичетата се насочиха към сърцето ми.