Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Не знам да чета — признал смутено.
— Аз знам, мъничко — рекло момичето и взело лъка на Вълка. Почесало се по главата, смръщило носле и започнало да чете бавно и колебливо.
После взело стрелата си, почесало се по главата малко по-дълго от преди, смръщило носле още по-силно и продължило.
Спогледали се. Мълчанието било нарушено от Вълка.
— Името ми е Вълкът, а баща ми е бил сръчният майстор Ли Тан. Не го познавам, а от него са ми останали единствено този лък и този пръстен.
— Името ми е Огненото момиче, а майка ми беше вещицата Огнената корона — отвърнало момичето. — И аз не съм я виждала, а от нея ми е останала тази стрела.
— Хората говорят, че баща ми и майка ти се опитали да уби-ят Смеещия се княз — казал Вълкът. — Нима варваринът-търговец е наистина твой чичо? Каза ми, че си му откраднала нещо, но аз не му вярвам.
— Аз да съм му откраднала нещо? — рекло възмутено момичето и се изплюло. — Името му е Бодливата варварска брада.
Искаше да ме продаде като наложница на Смеещия се княз, както преди това му е продал майка ми. При първа възможност ще го убия.
По време на разговора им светлината на буквите върху лъка и стрелата започнала да избледнява, но се появило ново сияние. Оказало се, че се излъчва от пръстена върху ръката на Вълка. Той го свалил и го погледнал. Върху него не се появил никакъв текст, но странните знаци от вътрешната му страна били започнали да светят. Вълкът ги огледал по-внимателно и установил, че не всички линии светят. Светещите линии били обградени от успоредни на тях тъмни линии, виещи се и минаващи през различни отвори.
— Дали пък това не е някаква карта? — прошепнало Огненото момиче.
Вълкът извърнал пръстена и го огледал откъм лицевата му страна. Там също били изобразени разни линии.
— Я виж, тези линии започват от вълчата глава, стигат до ръба на пръстена и след това продължават върху вътрешната страна, сякаш влизат в дупка или в тунел. Светещите линии пък преминават през малки отворчета и свършват при този кръгов знак.
Момичето го стиснало за ръката.
— По-надолу по реката има една статуя с вълча глава също като тази! — казало възбудено.
Без да разменят нито дума повече двамата мълчаливо и бързо се спуснали до брега на реката и спрели едва когато стигнали до огромна каменна статуя с вълча глава. Огледали я внимателно в търсене на някакъв знак, но не открили нищо. Очите на вълчата глава били вперени в една потънала в мрак част от каменната стена. Когато отишли там, открили малък страничен тунел, който бил почти незабележим. Вълкът и Огненото момиче обаче успели да се промъкнат през процепа.
Сиянието на пръстена се било засилило, като вълчите очи светели като малки фенерчета. Имало много странични тунели, но Вълкът следвал единствено линиите, изобразени на пръстена. За всеки случай, при влизането във всеки нов тунел издълбавали знаци върху стените до входовете им. Въртели се през цялото време сякаш в лабиринт, но накрая видели пред себе си светлина. След малко се оказали в неголяма кръгла пещера. Светлината прониквала през естествен отвор в горната й част, където се виждало синьо небе, примесено със слънчеви лъчи.
В пещерата имало маса и две пейки. На пода открили наръч от факли, а недалеч от тях — два нара за спане. Между наровете имало естествен каменен постамент. Върху него имало три бронзови ковчежета, като на каменната стена над всяко едно от тях бил издълбан един и същ надпис. Ковчежетата имали плъзгащи се капачета, оформени като рибени люспи. Огненото момиче прочело надписите.
Ковчежето в средата имало две капачета, опиращи едно до друго. На лявото бил изобразен йероглифът „йен“, а на дясното — йероглифът „ян“. На стената над него били издълбани четири йероглифа — „тун лин пао ю“.
— „Камък на всепроникващата духовна сила“ — прочело момичето.
Вълкът отворил средното ковчеже и открил вътре парченце камък. Било малко, продълговато, остро като бръснач и с формата на накрайник на стрела. Огненото момиче го взело в ръката си. На всяка една от двете му страни били изписани два реда от знаци. След дълго чесане и мръщене успяло да ги разчете.