Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Огнено момиче, Лю Шен е същинското име на Смеещия се княз — рекъл Вълкът.
Огненото момиче взело стрелата, оставена от майка му. Видяла, че няма връх. Имало обаче улей, в който да се вмести накрайник. С бавно движение взело камъка и го поставило в улея. Той прилегнал там и прилепнал на мястото си така плътно, сякаш бил закрепен към стрелата с ремъче от сурова кожа. Момичета взело стрелата и я поставило върху пръста си. Била прекрасно балансирана.
— Какво според теб трябва да сторим? — попитало то тихо. Вълкът се огледал. Отворът, водещ към повърхността, бил вертикален. Разгледал го внимателно и открил по него скоби за които можел да се залови. Започнал да се изкачва по тях без затруднения, тъй като били добре закрепени. Когато накрая подал главата си от отвора видял, че се намира в дъното на пролом. Забелязал странни скали с червен и изумруден цвят. След това се спуснал обратно.
— И ти би могла да се покатериш — казал задъхано. — Ако се наложи, бихме могли бързо да се измъкнем оттук. Огнено момиче, струва ми се, че баща ми и майка ти са искали ние да убием Смеещия се княз, ако те не успеят да свършат тази работа. Аз обаче не знам нищо за него. Защо според теб би трябвало да бъде убит?
Огненото момиче поклатило глава.
— Не знам, но ще трябва да разберем — рекло.
Стиснали се за ръце и решили да огледат отново лабиринта.
/Оттук нататък ще започна да обобщавам, тъй като подробностите не бяха от интерес за Господаря Ли. Вълкът и Огненото момиче откриват ужасните разрушения в Долината на скръбта и чудовищната камера за изтезания в пещерата. Установяват, че оръжията за изтезания са направени от Сръчния А, и че момичетата, които се изпращат на Смеещия се княз, преди да се окажат в пещерата му, се продават от Бодливата варварска брада. Преследват ги войници, а един щурец ги научава как да крадат храна. Вълчата каменна глава може да говори и ги предупреждава, че наблизо има гейзер с отровна пара. Опитва се да ги предупреди да се пазят и от прилепи, но тъй като думата „прилепи“ може да означава поне четиридесет други неща, ако не се произнесе правилно, а статуята няма устни, та да разберат какво точно иска да им каже, не разбират предупреждението. Залавят ги в плен, но те успяват да избягат и откриват тронната зала, построена от Смеещия се княз в пещерата. Приготвят капани, като поставят остри бамбукови пръти в дупки, които покриват с рогозки, наподобяващи по вид каменния под, и подкопават основите на скали, надвиснали над стръмни скатове. Стигат до извода, че Смеещият се княз трябва да бъде убит и решават, че това може да се направи единствено в момента, когато той провежда дворцов съвет в пещерата. Преминават през тунел, чийто горен край има изход към тронната зала и установяват, че Сръчният А и Бодливата варварска брада са сред сановниците на княза. Самият княз е седнал върху трона./
— Ще можеш ли да го улучиш? — прошепнал Вълкът.
Огненото момиче поклатило глава и подало лъка и стрелата на Вълка. Смеещият се княз бил облечен в монашеско расо, което обаче не било шутовско като на монасите, застанали от двете страни на престола. Лицето му било скрито в мрака, но оттам присвятвал погледа на злите му очи, наподобяващи късчета студен огън. На облегалката на трона били кацнали седем черни прилепа, които той хранил с нещо, прилично на човешки черен дроб. Смехът му наподобявал трошенето на ледени висулки.
Вълкът наместил стрелата на лъка си и започнал да опъва тетивата. Мускулите му се напрегнали до крайност, когато наместил перата от края на стрелата до дясното си ухо. Повдигнал внимателно лъка и избрал ъгъла, подходящ за изстрел от дълго разстояние. Острият каменен накрайник проблеснал на светлината на факлите и привлякъл вниманието на седемте прилепа, които веднага се вдигнали във въздуха. Цялата пещера се изпълнила с ехото от пискливите им гласове.
Леденият поглед на Смеещия се княз прешарил цялата пещера. Тунелът сякаш се изпълнил с мраз. Вълкът се опитал да отпусне тетивата, но пръстите му били сковани от студ. Ръката му — също. Усетил как мразът прониква през цялото му тяло и достига сърцето му.