Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Огненото момиче, напълно изтощено, седнало на пода и затворило очи. Когато най-сетне ги отворило, видяло как Вълкът е устремил поглед нагоре, към отвора, откъдето прониквали слънчевите лъчи. Чували се звуците, издавани от спускащите се надолу стражи. Армията на княза претърсвала и пространството около пещерата.
— Ще отида да проверя какво става — казал Вълкът. Очите му били изпълнени с тревога. — Почакай ме тук, Огнено момиче!
Започнал да се изкачва по комина и след малко изчезнал. Огненото момиче отново стиснало очи. След малко повторно ги разтворило.
— Ето го момчето! — изкрещял един от стражите.
— Виждам червена коса! И момичето е с него! И двамата са навън! — извикал радостно друг войник.
Огненото момиче веднага се изправило на крака? Вълкът да е с друго момиче? Погледът му се спрял върху каменната поставка между двата нара и очите му се разширили, когато видяло, че лявото ковчеже е отворено. Отишло до него и прочело текста, издълбан на стената. „Дръпни люспите, едва когато не ти остане друга възможност.“ Ковчежето било празно, като в него била останала единствено малка яркочервена нишка. На капака на ковчежето било написано нещо. Огненото момиче отново се почесало по главата и смръщило носле.
Вълкът очевидно бил взел нещо червено на цвят, за да измами войниците и ги отведе далеч от Огненото момиче. Разбира се, било невъзможно да избяга от тях, но затова пък щял да даде възможност на Огненото момиче да се спаси.
Момичето отишло до дясното ковчеже. Отворило люспестият капак. В ковчежето имало малка бутилка с бледа течност. На дъното и на това ковчеже също било написано нещо.
Огненото момиче отишло до нара и внимателно се отпуснало върху него. Сресало косата си с пръсти и оправило наметалото си. Внимателно поставило лъка и стрелата с каменния връх до себе си и отворило бутилката. Течността имала приятно ухание, също като на горски цветя след дъжд.
— Да, Вълк, ще те чакам — изрекла тихо и отпила от течността. Очите й се затворили и заспала.