Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Утринната скръб се оказа по-жилава от стоманата, произвеждана в Синджоу. Господарят Ли успя да предотврати инфекцията с помощта на компреси, направени от дървесна плесен с отблъскващ вид. Момичето искаше страстно да живее и се бе впило в живота с все сили. Вследствие на треската обаче започна да бълнува. Реших, че по някакъв странен начин смесва в едно историята за Вълка със свои собствени преживявания. В своя собствен затворен свят тя тичаше редом с някого, и бягството й изглежда беше отчаяно.
— По-бързо… Още по-бързо… Къде е завоят?… Към статуята на козата… Ето ги гарванът и реката… По-бързо, по-бързо… Насам!… Войници… Скрий се, докато отминат… А сега тичай! Тичай!
Спомням си удивеното изражение на лицето на Господаря Ли, когато веднъж тя се размърда в леглото си и отново заговори.
— Моля ви, госпожо, наистина ли трябва да отида у Чиен? — след това се намръщи. — Там вони ужасно, лодкарите винаги подмятат грубости, а еднокракият старец се опитва да ме ущипе.
— Какво? — попита Господарят Ли. Отиде до Утринната скръб и започна да изтрива потта от челото й. — Кажи, мила, какво иска господарката ти да й донесеш от Чиен? — попита любезно. Тя отново намръщи носле.
— Кожа от носорози.
— А къде се намира това място?
— По средата на пътя между канала и езерото на малката Чин Ху — отвърна Утринната скръб.
Господарят Ли подсвирна от удивление и започна да се разхожда из стаята. Сетне се завърна при леглото.
— Я ми кажи, мила, господарката ти понякога изпраща ли те у Кан номер осем? — попита ласкаво.
Утринната скръб се усмихна.
— Много ми е приятно да ходя там — рече.
— Къде точно се намира?
— На улицата на Протритите монети.
— И какво купуваш оттам?
— Шапки.
— Шапки ли? Да, разбира се, шапки. А откъде купуваш боядисаните ветрила на господарката си? — попита Господарят Ли.
— От Въглищарския мост.
— Предполагам, че прословутото варено свинско го купуваш от… Ех, как се казваше това място?
— Магазина на Вей Големия нож.
— Вярно. Спомняш ли си къде се намира?
— Непосредствено до Котешкия мост — отвърна Утринната скръб.
Господарят Ли започна отново да се разхожда напред-назад из стаята. Когато се завърна до леглото бе преплел пръсти зад гърба си.
— Кажи ми, мила, какъв вид карти за игра използва господарката ти?
— Праскови — отвърна сънливо Утринната скръб.
— Така. А откъде купува заровете си?
— От улица Чуан Чу.
— А какво пазаруваш от Яо Чи?
— Козметика.
— Откъде се снабдяваш с редки билки?
— От Фън Лай.
— Какво получава господарката ти от Чън Шан?
— Четчици за писане.
— Естествено. А спомняш ли си как се казваше човекът, който лично й забърква туша?
— Разбира се. Ли Тън Хуей.
— А красивата дама, от която си доставя розова хартия?
— Ши Тао. Наистина е красива — потвърди Утринната скръб. Отново я разтресе. Утринната скръб започна да се мята в леглото, а Лунното момче и князът се опитаха да я успокоят.
— По-бързо! По-бързо! Къде е проходът? Побързай… Войниците идат… По-бързо… Побързай!… Ето я статуята на ибиса!
Господарят Ли отиде до писалището, седна и извади меха си с вино. Отпи голяма глътка.
— Розова хартия от ръцете на самата Ши Тао — изръмжа, когато си пое дъх. — Боядисани ветрила от Въглищарския мост и шапки от Кан номер осем на улицата на Протритите монети. Тън Хуей пък лично забърква туша! Лунно момче, Утринната скръб знае ли да чете?
— Горе-долу колкото мен, сиреч не дотам добре — отвърна откровено Лунното момче. — Вол Номер Десет чете десет пъти по-добре от нас двамата.
Господарят Ли отпи още веднъж от виното.
— Просто не знам какво повече да кажа — промърмори той. — Би трябвало да умее да чете стенографски текст, изписан по системата „Бял цвят“.
Изправи се на крака и се обърна към княза.
— Ваше височество, тази проклета треска ще я убие, освен ако не се заемем с лечението й. За да приготвя единственото лекарство, което според мен би свършило работа, ще ми трябват семена от бодлива ябълка от Бомбай. Лунното момче, Волът и аз ще се опитаме да ги намерим и е много възможно междувременно да ни убият.
Спогледахме се с Лунното момче. После то се обърна към Господаря Ли.