Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Огненото момиче поело лъка и стрелата и опънало тетивата с все сила. Леденият поглед на княза обаче паднал върху нея и тя също застинала. Седемте черни прилепа се насочили направо към тях.
— Това е крадливата ми племенница! — изревал Бодливата варварска брада и дал знак на рота войници. — Давам четири жълтици на този, който ми я доведе! Добре де, пет!
— Доведете ми моя неблагодарен малък братовчед! — изпискал Сръчният А и дал знак на друга рота войници. — Жив или мъртъв, няма значение!
Смеещият се княз отместил погледа си към своите монаси, а Вълкът и Огненото момиче изведнъж се почувствали освободени от ледените вериги. Вече не съществувала възможност да се прицелят добре, така че с все сила побегнали обратно по тунела. Успели да стигнат в централната пещера само миг преди войниците. Покрай ушите им свистели стрели, когато се гмурнали в реката и започнали да плуват към другия каменен бряг. Успели да преминат на отсрещната страна и се стрелнали към един страничен тунел. По петите им бил Бодливата варварска брада заедно с войниците, които надавали радостни викове.
Вълкът и Огненото момиче започнали да броят стъпките си, за да избегнат капаните. Единадесет стъпки и скок. Дванадесет стъпки и скок. Тринадесет стъпки и скок. Скачали и скачали, и скачали, докато зад гърба им се разнасяли ужасяващи писъци, съпроводени от песента на седемте черни прилепа.
Къде било Огненото момиче? Вълкът си задал този въпрос и се извърнал. Била заела спокойно позиция в самата среда на тунела. Свещената стрела била в колчана й, а в ръцете си държала друга, обикновена. Стрелата била наместена в лъка и Огненото момиче внимателно се прицелило, като пернатия заден край на стрелата се оказал до дясното му ухо. Прилепило се към стената на пещерата, докато към него бавно се придвижвала огромна фигура, скимтяща от ужас.
— Ето ти подарък от майка ми, мили чичо! — рекло тихичко Огненото момиче.
Стрелата избръмчала като оса и Бодливата варварска брада се хванал за гърлото и се опитал да изтръгне нещо от него. Шурнала струя кръв и той паднал на пода, като гърчовете му били съпроводени от бълбукане. Огненото момиче се върнало при Вълка и двамата продължили бягството си. Изходът на тунела се намирал високо в стената на пещерата Там били струпани огромни камъни. Войниците долу, на брега на реката, надали победни викове. Вълкът и Огненото момиче едва успявали да избегнат стрелите, докато тичали един зад друг по тясна пътечка, като измъквали по пътя си дървените подпорки, които били оставили там предварително. Седемте черни прилепа полетяли към тавана и изпищяли ужасено.
Къде бил Вълкът? Огненото момиче се извърнало и видяло как той се придвижва по скалистия скат, стиснал нож в зъби. Сръчният А изпищял от страх и измъкнал меча си. Вълкът се шмугнал под него, А изревал, стиснал ръкохватката на кожа, забит в корема му, и се опитал да го изтръгне. От устата му потекла кръв и се строполил на земята. Вълкът се върнал при Огненото момиче и продължили бягството си. Най-сетне излезли от тунела и се оказали до реката Над главите им пърхали зловещо седемте черни прилепа.
Леден повей изпълнил цялата пещера. Вълкът и Огненото момиче се извърнали и в ужас видели как към тях се приближава самото въплъщение на злото. Към тях се бил понесъл огромен черен прилеп. Размахът на крилете му бил поне четиридесет стъпки. Острите му зъби стърчели като копия. На главата му блестяла царска корона, а очите му били очите на Смеещия се княз.
Вече почти били достигнали статуята на вълка, където били заложили един последен капан. Били го подготвили за войниците в случай, че решат да ги преследват със сал. Вълкът дръпнал едно въже. Една огромна скала се устремила с гръмотевичен шум към войниците, полетяла във въздуха и паднала в реката. Образувала се водна пелена, която скрила всичко от погледа на стражите. Вълкът и Огненото момиче се възползвали от нея и се промъкнали през тесния процеп, водещ към тяхната пещера. Писъците на седемте черни прилепа започнали да заглъхват в далечината.