Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Спуснахме се по скалата надолу и той ме отведе до неголяма хлътнатина в западната част на хълма. Там седнахме и похапнахме.
Без съмнение на този хълм за мен имаше нещо неописуемо приятно. Хапването, както и почивката се оказаха непознато и изключително, дори приказно преживяване.
Залязващото слънце грееше с щедри, почти бакърени лъчи и всичко наоколо сякаш беше поръсено със златисти оттенъци. Отдадох се изцяло на гледката, не желаех дори да мисля.
Дон Хуан ми заговори почти шепнешком. Каза ми да наблюдавам всеки детайл от околността, макар и малък или незначителен на вид. И особено нещата от пейзажа, които се открояват най-много в западна посока. Каза, че трябва да гледам слънцето без да фокусирам очите си, докато то изчезне зад хоризонта.
Последните минути светлина, точно преди слънцето да докосне пелената от ниски облаци или мъглица, бяха в пълния смисъл на думата разкошни. Сякаш слънцето подпалваше земята, разгаряйки я_ _като голям огън. Усетих как лицето ми пламна в червенина.
— Стани! — извика дон Хуан и ме задърпа.
Той отскочи от мен и ми нареди с повелителен, но приканващ глас да затичам на място.
Докато подскачах, усетих как в тялото ми нахлува топлина. Топлина от бакър. Усетих я на небцето си и в „свода“ над очите си. Като че ли в горната част на главата ми се разгаряше студен огън, който искреше в бакърени отблясъци.
Нещо у мен ме караше да подскачам още по-бързо и по-бързо с изчезването на слънцето. В един момент наистина усетих как ставам лек, можех направо да полетя. Дон Хуан здраво стисна дясната ми китка. Усещането, причинено от притискането на ръката му, възвърна у мен чувството за трезва мисъл и успокоение. Отпуснах се на земята и той седна до мен.
След няколко минути почивка той се изправи безшумно, потупа ме по рамото и ми направи знак да го последвам. Изкачихме се отново на върха на вулканичната скала, където бяхме седели преди. Скалата ни прислоняваше от студения вятър. Дон Хуан пръв наруши мълчанието.
— Чудесен знак беше — каза той. — Странно! Случи се в края на деня. Толкова се различаваме един от друг. Ти си повече същество на нощта. Аз предпочитам ранните блясъци на утрото. По-скоро блясъците на утринното слънце търсят мен, а от теб срамежливо бягат. От друга страна, теб те окъпа умиращото слънце. Пламъците те опърлиха, без да те обгорят. Странно!
— Защо странно?
— Никога не съм виждал такова нещо. Знакът, когато се появява, винаги е в царството на ранното слънце.
— А защо става така, дон Хуан?
— Сега не е време да говорим за това — отряза той. — Познанието е сила. Дълго време е нужно, за да впрегнеш достатъчно силата, чак да говориш за нея.
Направих опит да продължа, но той рязко промени темата. Попита ме как върви „сънуването“.
Бях започнал да сънувам определени места, като например училището и къщите на неколцина приятели.
— През деня ли биваш на тези места или през нощта? — попита той.
Сънищата ми съответстваха на времето, когато обикновено имах навика да ходя по тези места — на училище през деня, у приятелите ми — привечер.
Той ми предложи да опитам сънуването, докато спя следобед, и да разбера дали мога да видя избраното място така, както е било, докато съм го сънувал. Ако сънувам нощем, виденията ми на мястото ще бъдат нощни. Той каза, че онова, което човек изпитва, докато сънува, трябва да съответствува на времето от деня, когато става сънуването, в противен случай виденията, които човек може да има, не са сънуване, а обикновени сънища.
— За да си помогнеш, трябва да избереш определен предмет, който принадлежи на мястото, където искаш да отидеш, и да съсредоточиш вниманието си върху него — продължи той. — На този хълм тук например сега има един определен храст, който трябва да наблюдаваш, докато заеме място в паметта ти. Можеш да дойдеш тук отново, докато сънуваш, просто като си спомниш храста или като си спомниш скалата, на която седим, или всяко друго нещо тук. По-лесно е да пътуваш в сънуването, когато можеш да се съсредоточиш върху място на сила като това тук. Но ако не искаш да дойдеш тук, можеш да използваш всяко друго място. Например училището, където ходиш, за теб е място на сила. Използвай го. Съсредоточи вниманието си върху някой предмет там и после го намери в сънуването. От определения предмет, който си спомниш, трябва да се върнеш към ръцете си, после към друг предмет и така нататък. Сега обаче трябва да насочиш вниманието си върху всичко, което съществува върху този хълм, защото това е най-важното място в твоя живот.