Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
А тя се обърна бавно, вдигна инкрустираната масичка с вретеновидни крака, вдигна я над главата си и бавно я свали надолу. Той я гледаше с невярващи очи, но се отдръпна и масата се стовари на рамото, не на главата му. Ключът падна от ръката му на пода.
Тя го вдигна и се затича към вратата. Дъглас клатеше глава, вбесен, озадачен, леко дезориентиран. Ти изскочи мигновено от вратата, затръшна я в лицето му и когато ръката му вече хвана дръжката, чу ключът да стърже в ключалката.
Гледаше втренчено вратата.
Проклетата жена го беше заключила в Златния салон. Вратата беше стара и красива, солидна, плътна. Петима мъже най-малко щяха да бъдат необходими, за да я разбият.
Дъглас беше служил в армията. Беше силен, хитър, рядко губеше двубои. По дяволите, даже говореше френски и испански свободно. И въпреки това тази жена го хвана неподготвен. Това беше твърде много.
Той се предаде и извика:
— Отвори тази проклета врата! Александра, отвори вратата!
Чуха се удари и бърборене от другата страна на вратата, но не и звукът на ключ в ключалката.
— Отворете вратата!
Накрая чу гласа на Холис в гюрултията, който каза твърдо:
— Момент, господарю. Нейна светлост е хвърлила ключа може би някъде под стълбите и в момента го търсим.
— Спри я, Холис! Не я пускай да избяга!
— Няма защо да се безпокоите, господарю. Лейди Синджън я е спряла, докато говорим.
Дъглас стоеше като глупак, без да каже нещо повече, стоеше безпомощно, без да може да направи каквото и да е. Вратата се отвори. Излезе между тълпа от слуги и роднини. Отнякъде се бяха появили чичо Албърт и леля Милдрид. Всички викаха и бърбореха и от тази какофония ушите му бръмнаха.
Той погледна към сестра си, която беше възседнала Александра с разперени ръце върху италианския мраморен под.
Нортклиф Хол се беше объркал повече, отколкото цяла армия на бойното поле. Отметна глава и се засмя.
— Господи — чу се познат провлечен глас от отворената външна врата, — Дъглас, какво, по дяволите, става тук? Какво прави Синджън върху Алекс? Откъде дойдоха всички тези хора. Тук сякаш са се събрали всички от фамилията Шербрук — от Лондон до Корнуъл.
Тони и Мелисанда влязоха в салона и бързо се присъединиха към бъркотията.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В сравнение с предишната бъркотия това беше учудващо разумен кръг от хора, седнали около официалната маса за хранене в този ранен следобед. Холис беше на поста си и с невъзмутим вид на епископ даваше нареждания на двама лакеи в сервирането. Хари и Барнъби не произнасяха нито дума. Като че ли стъпваха по яйца. Дъглас бе начело на дългата махагонова маса, Александра, неподвижна като статуя — от дясната му страна, поставена там от учтиво настойчивия Холис. Вдовстващата графиня на Нортклиф седеше в дъното на масата.
„О, мислеше Дъглас, каква проклета бъркотия.“ Взе парче тънко нарязана шунка и задъвка замислено. Майка му се беше настанила, преди Александра да влезе в столовата. Колкото до Дъглас, той не беше забелязал, докато не стана твърде късно. Стига вече недоразумения, стига толкова сцени, поне този следобед. Не можеше да си представи какво щеше да каже майка му, когато й се съобщи, че вече не е господарка на Нортклиф и че креслото в дъното на дългата маса не е вече нейно. Тя изглеждаше в този момент доста доволна от себе си и това го разтревожи. Забавляваше ли се тя от огромното неудобство, което жена му причини? Вярваше ли тя, че той ще отстрани Александра от Нортклиф? Вярваше ли, че ще може да остане господарка тук даже ако Александра остане?
Погледна с остра неприязън наведената й глава. Беше й предложил земята и луната, себе си като съпруг, а тя го нападна като проклет прилеп, беше го ударила, а после го заключи в Златния салон. Тя би трябвало да е благодарна, да е щастлива, би трябвало да благодари за великодушието на душата му, за прошката му. Това наистина нямаше смисъл, особено по отношение на собственото й поведение. Не беше ли се съблякла тя и не беше ли му се предложила, за да го накара да забрави за анулиране на брака? От друга страна, и той може би не беше се държал с нея много добре. Беше я отблъснал твърде студено. Но това не беше вече важно. Беше я спасил, полагайки отлични грижи за нея, когато беше болна. Той поклати глава. Всичко беше отминало — както доброто, така и злото. Важното сега е, че той в края на краищата реши да я приеме.
Чувството му за хумор, когато видя сестра си да седи върху Александра, държейки ръцете й над главата, бързо избледня. Александра изглеждаше вбесена, лицето й пламтеше, но Синджън беше по-силна и тя нямаше възможност да мръдне. Той я погледна, когато смехът избухна в него. Сега мислеше, че нищо забавно не е останало в него.