Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Той й хвърли поглед, какъвто никога не беше получавала от него.
— Майко, бих предпочел да мълчиш.
Майка му пое дълбоко въздух. Дъглас се обърна към жена си:
— Ако не дойдеш с мен веднага, ще те грабна на рамо и ще те отнеса.
Като заплаха това беше определено и точно. Въпреки това Александра не мислеше, че той ще предложи още сцени за удоволствие на слугите. Не, беше твърде горд, за да направи толкова непристойно нещо. Ти се обърна и пристъпи към входната врата — решително, с вдигната глава.
В този момент Синджън изпищя; неземен звук, който накара всички да се обърнат към нея, включително и Александра.
Тя скачаше, крещейки до прегракване.
— По дяволите, Синджън — извика Дъглас — Стой мирно!
— Плъх, Дъглас, огромен, ужасен, космат плъх! Погледни там! Точно до Александра! О, Господи, не мога да повярвам, той иска да се покатери по полата й.
Александра грабна полите си и изтича в съседната стая, която беше Златният салон. Затръшна вратата, спря в средата на стаята и прецени, че не е имало никакъв гризач, че Синджън отново я е измамила. Беше й попречила да се нахвърли на Дъглас, вероятно беше попречила на Дъглас да я унизи отново…, но напълно възможно беше Дъглас просто да я остави да си отиде. Когато вратата се отвори, тя не се обърна. Тя пак не се обърна, когато вратата се затвори, и чу как ключът се обърна в ключалката.
— Сестра ти е опасна — каза тя.
— Ако внимаваш, може да си спестиш един хубав бой. Ако е така, можеш да благодариш на Синджън, че те спаси.
Александра се приближи бавно до един диван и седна. Постави ръцете си в скута и остана напълно неподвижна.
— Би ли искала чаша вино? Бренди? Ликьор?
Тя поклати глава.
Той стоеше точно пред нея, с кръстосани на гърдите ръце.
— Как се чувстваш?
Това я изненада и тя вдигна поглед.
— Чудесно, благодаря. Достатъчно добре, за да се върна в Клейбърн Хол. Сама, без вашето благородно присъствие.
— Съмнявам се.
— Добре, даже и да падна мъртва в канавката резултатът щеше да бъде същият, нали?
— Не съвсем. Аз не бих развалил договора с баща ти.
Александра се изправи. Протегна ръка.
— Дай ми ключа от вратата. Глупава бях, че останах тук толкова дълго да понасям твоите обиди и насмешка. Сгреших, като вярвах, че ще ме приемеш, ще разбереш, че бих могла да ти бъда доста добра жена. Сгреших в чувствата си… няма значение. Бързо започнах да те презирам почти толкова, колкото ти мен. Няма да стоя тук и минута повече. Дай ми проклетия ключ.
Дъглас прокара пръсти през косата си и изруга:
— Нямах това предвид. Исках да говоря с теб, не да се боря, не исках да те обиждам, нито ти мен. Ти не ме презираш, сигурно не искаш да кажеш това. Нито пък аз те презирам. Нито съм имал намерение да те замъкна при баща ти опозорена.
— Не ти вярвам.
— Моля те, седни.
— Дай ми ключа и ще си отида.
Дъглас обгърна кръста й и я вдигна. Занесе я до един стол и я постави в него. Стоеше точно пред нея, като преграждаше всяко бягство.
— Сега ме изслушай. Не знам как стигнахме до подобно положение. Мислех те за по-разумна, по…
— Покорна? Хрисима? Глупава?
— По дяволите, млъкни! Нищо подобно. Ти се държиш абсурдно, опитваш се да ме разсърдиш.
Той започна да се разхожда напред-назад пред стола й. Тя го наблюдаваше, без да разбира и без да е сигурна какво иска.
Той спря, наведе се, ръцете му сграбчиха дръжките на стола й, лицето му беше на по-малко от три инча от нейното.
— Добре, ще ти кажа просто какво съм решил да правя, какво реших, когато бяхме все още в къщата на Том О’Мали.
Гледаше наоколо, безразлична колкото едно дъбово дърво.
Той се изправи, наблюдаваше я отгоре:
— Решил съм да те запазя като моя съпруга. Няма да анулирам брака. Баща ти може да запази проклетия договор. Подходяща си за мен като всяка друга жена. Беше права. Ще бъдеш за мен много добра съпруга. Имаш добро родословие. Имаш отлично възпитание, най-малкото би трябвало да имаш. След като те запазя, няма да пътувам до Лондон, за да търся подходяща кандидатка и да я ухажвам, докато полудея от отегчение. Тони беше прав в това отношение, неговата кожа. Разбира се, ти не си точно това, което бих искал да бъдеш. Трябва да се научиш да сдържаш проклетия си език. Мисля, че мога да ти помогна да подобриш маниерите и държанието си спрямо мен. И така, Александра, няма причина да напускаш. Няма причина да действаш неразумно. Ти си сега моя съпруга — признавам те за такава, — ти си сега графиня на Нортклиф.
Той сияеше пред нея.
Александра се изправи много бавно. Той отстъпи назад все още сияещ, очевидно с нетърпение очакваше от нея да се хвърли на мъжките му гърди и да се разплаче от облекчение, да му благодари за чудното благородство, да му целува ръцете и да се закълне във вечна преданост и подчинение.