Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Не, не мога да се закълна — много тихо каза Райдър.
— Отказваш да признаеш, че си разкъсал девствеността й, че си насилил едно невинно момиче. Тя не е мръсница и ти добре знаеш това. Казах ти, каквото трябваше. Засвидетелствах ти уважението си. Аз поне предлагам някакъв избор на бедното момиче, а това е повече отколкото ти изобщо би се сетил да сториш.
Райдър взе едно малко камъче и го запрати във водата. То заподскача по вълните.
— Как точно смяташ да я защитиш, когато Шърман Коул се появи, за да я арестува и да я обеси за убийството на вуйчо й?
Самюъл Грейсън извърна очи от Райдър и се загледа в морето.
— Значи смяташ, че е по-добре да я отведеш заедно с Джеръми? Тя ще ти бъде любовница, или в противен случай ще бъде съвсем сама, без пари, без приятели, без възможности. Идеално разрешение на проблема, няма що! Господ да ни пази от мъже, които си мислят, че светът е техен, а жените са създадени единствено за да задоволяват себичните им удоволствия. Забелязах и вашата представа за чест, сър, тя се крие дълбоко във вашата гордост, в безбройните години на привилегии и богатство, на които родът ви се е наслаждавал. Ами другите? Цената на едно момиче, останало само на този свят? Нейната чест? Нейната репутация? Няма такива, важно е само това, да властвате над нея, важно е само съревнованието, на което вие и всички младоци като вас се отдават. А след това си тръгвате, без повече да помислите за момичето или за онова, което сте й сторили. Ако Шърман Коул арестува Софи… Ами, не знам. Но Господ ми е свидетел, че ще измисля нещо. Довиждане! — Самюъл се отдалечи с големи крачки, като не преставаше да удря късата палка за езда в бедрото си. Бе превъзбуден.
Райдър го проследи с поглед. Чувстваше се така, сякаш току-що е получил порция словесен пердах от баща си. Доколкото си спомняше, баща му по го биваше за тази работа, но и Самюъл не бе зле. Той изсумтя, докато наблюдаваше как Самюъл възсяда коня си.
Райдър отново се облегна на стеблото на палмата и затвори очи. Не беше вярно това, че възприема целия свят като място, създадено за да се разпорежда в него, може би само една малка част. Е, и какво, лошо има в това? Той не беше егоист, не бе алчен. Вярно, взимаше, но не взимаше прекалено много. Не нараняваше хората около себе си. А и даваше много, съвсем определено даваше. Джейн му е свидетел, както и сестра му, Синджън.
Наистина ли бе такова безчувствено, себично копеле? Наистина ли всичките му цели са толкова долни в същността си? Наистина ли бе мъжкарят в глутницата? Не, всички тези глупости за доказване на мъжественост и тям подобни си бяха точно това — глупости. Той си беше той и въобще не бе толкова лош. Бе почтен, защото така бе възпитан; Самюъл беше прав, но какво толкова? Но въпреки всичко Райдър се почувства гузен, почувства се мошеник, дявол го взел, а това не беше честно!
— Майка му стара — обърна се той към една невероятно огромна костенурка, която се бе запътила към водата, оставяйки лепкава диря след себе си. — Майка му стара — отново потърси съчувствие той.
Самюъл Грейсън гледаше Софи с безрадостен поглед. Райдър бе прав. Тя му отказа. Вярно, по много мил начин, но без никакво колебание. Изглеждаше уморена и някак си победена. Той мразеше причините за това нейно изражение, но не знаеше какво да стори, за да й помогне.
Тя се опита да му се усмихне, но в очите й имаше сълзи.
— Знаеш, че не мога — отново повтори тя, тъй като той се бе умълчал. Сякаш си беше изхабил цялото красноречие в разговора си с Райдър Шербрук.
Най-накрая Самюъл проговори, а гласът му бе уморен, също толкова колкото и душата му:
— Не, не разбирам. Твоят срам е глупост. Аз не съм някой разгонен момчурляк с очаквания за пълна чистота, София. Бих искал да премислиш.
Отново без колебание тя каза:
— Не, съжалявам, Самюъл. — Странно бе, че му говореше на малко име; през всичките четири години, които тя бе прекарала на Ямайка, той бе за нея мистър Грейсън, но Софи предположи, че едва ли е учтиво да се отнася като с баща с мъжа, който й предлага брак.