Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— С удоволствие ще ти го отстъпя. Тези драконовски крила над мен не са много подходящи за отмора.
— Леглото не е създадено да се почива в него. Искаш ли да ти покажа за какво е създадено?
Калиста се изчерви в тъмнината. Потрепери, разкъсвана между желанието си да го успокои и инстинкта, който я караше да бяга. Както обикновено, той реши вместо нея, сграбчвайки я за талията. Сложи я в скута си. Тя протегна ръце, за да го отблъсне, но докосна меки косми и почувства ударите на сърцето му. Ризата му беше отворена.
Пулсът му се учести при докосването й — доказателство, че в крайна сметка, той все пак беше човек. В тази последна нощ не можеше ли да си представи, че й е съпруг? Нямаха нужда от физически, дори духовни маски. Калиста се отпусна в прегръдката му. Издавайки звук, който можеше да означава едновременно победа и поражение, тя обви ръце около шията му и притисна бузата си към неговата.
Нещо я стресна и тя колебливо сложи ръката си върху челюстта му. Маската я нямаше. Явно я желаеше толкова силно, че не се притесняваше от това. Трогната, тя го докосна с пръсти и чертите му изплуваха пред затворените й очи.
Силна челюст, набола брада. Дълъг нос с лека подутина, която означаваше, че някога в миналото е бил чупен. Големи очи с дълги, меки, извити мигли. Тънки вежди. Белег на едното слепоочие. А устните, ах, тези устни, които й отнемаха разсъдъка, бяха също толкова добре оформени и меки, колкото нейните. Очите на Калиста се навлажниха, защото знаеше, че това доверие идва прекалено късно.
Тя пропъди тази мисъл и отново докосна очите му, които се затвориха.
Той я стисна по-силно, но не каза нищо.
— Какъв цвят? — Едва позна собствения си глас.
Неговият беше също толкова дрезгав.
— Сини.
— Истински сини. Като сърцето ти. — Калиста целуна вената, която пулсираше на шията му.
Той изстена дрезгаво. Стонът му беше така изпълнен с болка, че Калиста наведе глава и го пое с устните си. И тук, в тайната тъмнина, където се раждаха мечтите, за първи и единствен път, те се срещнаха. И в това докосване на устни до устни и сърце до сърце, приказките можеха да се превърнат в действителност.
Ако им позволяха…
Конфликтите бяха забравени в радостта на плътта. Този път тя беше тази, която разтвори устните му, вмъквайки езика си вътре, сякаш за да научи всичките му тайни. Смелостта й му доставяше удоволствие. Целуваха се така безкрайно дълго, без да дават или да вземат, само споделяха.
Треперещ, той откъсна устните си от нейните и целуна шията й. Дръпна фуркетите от косата й и уви копринените кичури около юмрука си. Тя усети как напрегнатите му мускули се отпускат бавно. Ръката му се измъкна от косите й.
— Остави ме сега, или съвсем скоро няма да можеш да го направиш.
Очите й се разшириха. Как е разбрал? И тогава се досети, че той има предвид да си отиде горе, в спалнята му.
Отпускайки се върху пулсиращите му гърди, Калиста му даде безмълвен, но достатъчно изразителен отговор — отвори устата си за него така, както копнееше да отвори тялото си. Ако я повалеше на канапето и я обладаеше сега, тя нямаше да се възпротиви.
Дрейк я целуваше с такава нежност, че неволните й сълзи се превърнаха в буен поток. Недъгавата му ръка докосна бузата й и замръзна. Пръстът му проследи сълзите й.
— Защо плачеш?
Плаче? Това беше само началото. Не можеше да му каже, че тъгува за тези откраднати мигове, които никога повече нямаше да се повторят. Дръпна каишката, привързваща косата му, и зарови пръстите си в нея.
— Няма значение. Целувай ме така, сякаш утре не съществува. — Тя дръпна главата му надолу.
Той устоя, но когато връхчето на езика й близна ъгъла на устата му, а после зъбите й захапаха леко същото място, той потрепери. И изведнъж се превърна в агресора, в мъжа, възбуден докрай. Преметна я през ръката си и на някакво примитивно ниво тя осъзна, че той е този, който е пленен от нея.
Властта беше главозамайваща. За първи път тя запази самообладание, не той.
Но защо тогава собствената й възбуда нарастваше? Той разкопча роклята й и дръпна ризата надолу, за да оголи гърдите й. Чувствителните им връхчета докоснаха неговите. И двамата изстенаха. Тя намести тялото си и зърната й се втвърдиха. Нещо още по-твърдо се надигна до хълбоците й и изведнъж тя се оказа права, а той я дърпаше към стълбите.
— Облечи бялата нощница. Заради мен. Купих я, представяйки си как ще изглеждаш с нея в леглото ми.
Тя не го виждаше, но този глас — в който едновременно се усещаше мъка и молба — я накара да се втурне нагоре. Накара изплашените си мисли да млъкнат.