Тази нощ или никога

Хлое се изкикоти. За краткото време, откакто бе пристигнала, вдовицата бе успяла да дотегне на всички с постоянните си оплаквания и прищевки. Баща й, дукът бе дори по-лош случай. Изглежда, единствено Жан-Жул бе способен да я търпи. Даже често я защитаваше, което пък ужасно смущаваше братята му.

— Имаш ли вече някакви предположения? — попита Хлое, като потри личицето си в топлата кожа на гърдите му.

Джон винаги бе толкова приятен при допир, а и миришеше прекрасно. Баба й бе направила за него специален аромат и всяка Коледа му подаряваше сапуни и одеколон с това горско ухание. Той, изглежда, много го харесваше, тъй като използваше само него, макар и пестеливо.

— Да, вече да — той я галеше разсеяно. — Мисля, че е един от Седемте смъртни гряха.

— Братята Сендреак? — тя се замисли над изказването му, при което набръчка нослето си.

Джон се наведе и целуна върха му.

— Но защо да е Сендреак?

Той й обясни по какъв път е стигнал до това заключение.

— Хмм… Не смятам така, Джон. Дори и само за това, че са прекалено млади и не толкова опитни, за да се справят с подобни дръзки подвизи.

— Някои от тях са по-големи от теб, а младостта често е пламенна.

Тя повдигна едната си вежда въпросително.

— Охо, а какво е твоето извинение?

— Не е смешно, слонче.

— Мразя да ми казваш така!

Той се ухили.

— Да, знам.

— И все пак не смятам, че е някой от братята Сендреак.

Долната й устна леко се изду, когато тя отново премисли ситуацията.

— Защо? — той улови тази примамлива устна и я засмука между зъбите си.

След това много неохотно пусна апетитната хапчица, за да може тя да му отговори.

— Ами, нали Пърси каза, че Черната роза преди е бил пират, а никой от братята Сендреак не се е проявявал на това поприще. И това автоматично ги изключва от списъка на заподозрените.

— Не. Пърси каза, че имало такъв слух. Но това не означава, че Черната роза наистина е бил пират.

— Все още не съм убедена.

— Добре, а ти какво предполагаш? — ръцете му галеха гърба й, като лекичко го масажираха.

— Мисля, че е някой, когото ние не познаваме… Някой, който не е гост в къщата, но знае, че сме френски аристократи. Той смята, че ние ще бъдем съпричастни на каузата му и със сигурност никога не бихме отказали подслон на някой съотечественик. Той дори може да се представя за някой от прислугата ни, а ние нищо да не подозираме.

— Не съм съгласен.

Хлое се подпря с длани на гърдите му, за да се поотдалечи от него и да го погледне в очите.

— Защо?

— Защото — Джон отново я притегли към тялото си — той знаеше точно кои са вашите приятели и се постара да спаси именно тях.

— Е, добре, какво пречи да е някой от слугите в къщата? Той ще е чул разговорите ни и това обяснява всичко.

Той поклати глава.

— Просто не ми изглежда вероятно.

Хлое го погледна през миглите си.

— Да се обзаложим ли?

Той вдигна вежди.

— За да видим кой от нас ще излезе прав?

Тя кимна, а на бузите й се появиха две пакостливи трапчинки.

— Отлично, мадам. На какво предлагате да се обзаложим? — гласът му преливаше от двусмислени интонации.