Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Нийсанските търговци на роби, благородни старейшино — обяви Тажак с дълбоко уважение.
Джахарб сложи настрана купата с гроздето, наведе се напред, като опря лакти на коленете си, и ги погледна с пронизващ поглед. В този втренчен поглед имаше нещо подчертано студено.
— Как се казваш? — попита той. Гласът му беше студен като очите му, спокоен и сух.
— Аз съм Уса, благородни старейшина — отговори Сади и се поклони раболепно.
— И каква работа имаш в земите на Мургос? — Възрастният мъж говореше съвсем бавно, изговаряше думите, сякаш ги изписваше.
— Търговия на роби, велики старейшино — бързо отговори Сади.
— Купуваш или продаваш?
— По малко от двете. Настоящите смутове предлагат доста възможности.
— Сигурен съм в това. Значи си тук, за да спечелиш?
— Разумна печалба е всичко, което искам, благородни Джахарб.
Изражението на старейшината не се промени, но очите му се втренчиха в лицето на започналия да се поти евнух.
— Не изглеждаш добре, Уса. — Сухият му глас беше монотонен. — Защо?
— От горещината е, благородни Джахарб — нервно каза Сади. — Твоята пустиня е много гореща.
— Така е. — Студените очи продължаваха да гледат безмилостно. — Нарочно ли навлезе в земите, контролирани от малореанците?
— Всъщност нарочно — отговори Сади. — Казаха ми, че много роби се възползвали от хаоса, предизвикан от нападенията на малореанците, и се скрили в горите на Горут. А нивите и лозята на Хага и Ктан имат нужда от работна ръка. Ето я печалбата от тази ситуация.
— Ще ти трябва доста време, за да хванеш избягалите роби, Уса. А трябва да си в Рак Хага след по-малко от два месеца.
— Но…
Джахарб вдигна ръка и каза:
— Оттук ще продължиш към Рак Урга, където ще те очакват. Още един твой слуга ще се присъедини към теб. Името му е Кабах и ще го намериш в замъка на Торак при Агачак, началника на това място. Агачак и крал Ургит ще те качат заедно с твоите слуги на борда на кораб, който ще те заведе покрай южния край на полуостров Урга до Рак Ктака. Оттам ще отплувате направо към Рак Хага. Разбра ли всичко, което ти казах?
— Напълно, благородни Дахарб. А какво искаш да правя, като пристигна в Рак Хага?
— Когато стигнеш в Рак Хага, Кабах ще ви напусне и твоята задача ще е изпълнена. Твоето задължение към мен е да го скриеш в групата си, докато пътувате към Рак Хага — дребно нещо, за което ще бъдеш богато възнаграден.
— Корабът със сигурност ще ми спести месеци яздене, благородни старейшино. Но как ще обясня присъствието си там на малореанците, когато няма да имам роби, които да продам в Рак Хага?
— Ще купиш роби в Ктака или Горут. Тогава няма да те разпитват.
— Извини ме, благородни старейшино — каза Сади и се прокашля, — но кесията ми е доста тънка. Затова и планът ми беше да хвана избягали роби. Те не струват нищо, освен гоненето.
Очите на Джахарб останаха празни и безчувствени. Той се обърна към Тажак и нареди:
— Отвори сандъка!
Тажак бързо изпълни заповедта и отвори сандъка до старейшината. Сади ахна. Сандъкът беше пълен със златни монети.
— Вземи, колкото ти трябват, Уса — равнодушно каза Джахарб, но в очите му се появи лек блясък на забавление. — Но не повече отколкото можеш да загребеш с двете си ръце.
При вида на пълния със злато сандък очите на Сади алчно заблестяха, а лицето му се изпоти. Той гледаше златото, след това погледна малките си ръце и лицето му се появи израз на нескрито лукавство.
— Златото е тежко, най-благородни Джахарб, а ръцете ми са доста слаби след скорошна болест. Може ли някой от моите слуги да вземе твоето щедро възнаграждение?
— Има смисъл в молбата ти, Уса — отговори Джахарб. — Но имай предвид: не повече, отколкото може да загребе с двете си ръце.
— Естествено — каза Сади. — Със сигурност не бих искал да ми платиш повече. — Той се обърна. — Ти там — каза той на Тот, — отиди до сандъка и вземи две шепи монети, но внимавай, не повече.
Огромният Тот отиде до сандъка и загреба голяма купчина златни монети.
Джахарб изгледа нервния евнух с характерното си намръщено изражение, после изведнъж отметна глава и се разсмя.
— Отлично, Уса. Умът ти е доста чевръст. Харесвам това качество у хората, които ми служат. Може би даже ще живееш достатъчно дълго, за да похарчиш част от златото, което така умно успя да вземеш.
— Беше само демонстрация на моята интелигентност, благородни Джахарб — бързо отговори Сади. — За да докажа, че не си сгрешил, като избра мен. Мога да го накарам да върне монетите, ако искаш — е, част от тях.
— Не, Уса. Задръж ги. Ще заработиш всяка от тях, докато успееш да стигнеш до Рак Хага.