Вълчето братство

— Не правя този избор, защото е умен — каза Габорн. — Правя го, защото чувствам, че така е редно да се постъпи.

— Вие сте млад човек, изпълнен с благородни идеали, и Земните сили ви помагат — заговори лорд Ингрис. — Може би се надявате да вразумите Радж Атън, но как, ако мога да попитам, предлагате да стане това?

— Плених четиридесет хиляди силара при Лонгмът — заяви спокойно Габорн.

Крал Оруин, лорд Ингрис, дори и Ерин Конал се стъписаха от изненада.

— Вече използвах пет хиляди от тях, за да подновя армията на Хиърдън и да възстановя конницата ни — продължи Габорн. — Останалите силари са достатъчно, за да осигурят дарове на една малка армия — или достатъчни, за да създадат един-единствен лорд с мощта на Радж Атън.

Той помълча и ги огледа.

— Миналата седмица, след битката при Лонгмът, мислех да направя точно това — да стана владетел, равен по сила на Радж Атън, след което да се опитам да го надвия. Също като вас, и аз искам да се бия. Но изпитвам отвращение да нарека дори Радж Атън свой враг, въпреки че нападна народа ми. Ще му предложа мир.

Крал Оруин беше сащисан.

— Той ни натрапи войната си — заговори той твърде високо. — Не можем да му отстъпим просто ей така.

— Той е прав — каза Джюрийм. — Старият ми господар няма да приеме мир — освен ако вие лично не му дадете някой дар. Ще поиска ума ви или мускула ви, нещо, което да ви осакати така, че никога да не можете да се изправите срещу него.

— Може би — каза Габорн. — Но все едно ще му го предложа. Ще пратя вестоносец, който да му занесе следните думи: „Макар да мразя своя братовчед, врагът на моя братовчед е мой враг.“ Докато посланието ми стигне до него, той вече ще е научил за падането на цитаделата Хейбърд, а може би и за собствените си неприятности в Картиш. Така ще му напомня за заплахата от халите и ще го уведомя, че вече съм негов братовчед по брачна линия. За да подпечатам мира, вместо моя дар ще му предложа двайсет хиляди силара. Той знае, че без тях съм достатъчно осакатен. Но ще му дам силарите само при условие, че се съгласи да напусне Роуфхейвън.

Боренсон облиза пресъхналите си устни. Радж Атън едва ли щеше да се вразуми, но същевременно трудно можеше да обърне гръб на двайсет хиляди силара.

— И други хора са му отправяли подобни призиви — предупреди Джюрийм. — Той няма да купи това, за което е убеден, че може да си го вземе със сила. Подозирам, че няма да се вслуша. Може би дори ще убие пратеника ви.

— Възможно е — каза Габорн. — Но какво би станало, ако поканата му бъде предадена от някой от собствените му хора, някой, когото той обича и от когото не би могъл лесно да се отърве? — Обърна се наляво и се вгледа в Джюрийм. — Джюрийм, преди няколко дни ти ми каза, че Радж Атън има стотици жени, пазени в Двореца на конкубинките в Оубран. Казваш, че никой мъж не може да ги вижда под страх от смъртно наказание. Коя от тях е любимата му жена? Би ли се вслушала тя в моя призив? Тя би ли предала поканата ми?