Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
— Ще трябва да обмислим своите стратегии, за да се преборим с това същество — каза крал Оруин.
Габорн поклати глава.
— Не. Ще заповядам на хората да бягат.
— Тогава да ги уведомим веднага — предложи крал Оруин.
Габорн поклати глава.
— Ако новината изтече тази нощ, ще настъпи паника. Полята са тъмни, пълни с коне и говеда — и деца, които ще бъдат стъпкани. Половината от лагеруващите навън мъже са пияни след Хостенфест. Не, колкото и да ми е тежко, ще изчакам до съмване и ще ги предупредим тогава. Опасността е огромна, но все още е далечна.
Ерин Конал рязко попита:
— Ваше величество, а можете ли да сте сигурен, че Сияйният на мрака идва за вас, а не срещу някой друг — дори Флийдс? — Боренсон реши, че е разумно от нейна страна да се безпокои най-напред за своите земи.
— След като Избрах своя баща — отвърна й Габорн, — почувствах опасността, която го грозеше, задуши ме като черен облак. Няколко часа по-късно той умря. От сутринта усещам как задушаващата аура нараства и нараства, обкръжавайки всеки човек в тази зала — всъщност обкръжава всеки в замък Силвареста. През последната седмица се опасявахме, че Радж Атън ще прати в лагера ни професионален убиец. Сега съм убеден, че убиецът идва, но е нещо много по-злокобно от който и да е Непобедим. И всички ние в замък Силвареста сме негови цели. Васалите, които избрах в Лонгмът — и тези по пътя си на север, — не са толкова застрашени. Но всеки от нас трябва да е нащрек.
— Щом можете да почувствате нашата застрашеност — каза лорд Ингрис, — тогава не можете ли да почувствате и опасността за Мистария, или за Лайсъл? Може би вие ще можете да ни кажете къде смята да нанесе следващия си удар Радж Атън?
Габорн тъжно поклати глава.
— Докато не видя един човек, не мога да го Избера. А и тази сила е нова за мен. Освен няколкото вестоносци, които съм изпратил в Карис и в Дворовете на прилива, не съм Избрал никого в Мистария или Лайсъл, така че да мога да преценя какво предстои. Следователно трябва да обмислим своя план за действие, да измислим начин да се защитим срещу Радж Атън.
— Би трябвало да знаете — каза лорд Ингрис, — че други лордове вече са предприели действия срещу Радж Атън. Още щом чухме за нахлуването му в Мистария, ние взехме мерки срещу него… и не сме сами.
— Как така? — попита крал Оруин.
— Докато вие се браните с оръжие и с хора — каза лорд Ингрис, — в Лайсъл нашата най-добра защита винаги е била богатството ни. Ние наемаме бойци да укрепят границите ни и плащаме дан на своите съседи. Когато чухме за нападението му, изпратихме послания до някои владетели в Инкара, като им предложихме подкупи, ако изпратят убийци да избият Посветителите на Радж Атън в южните провинции, където той най-малко ще го очаква.
— Умно! — каза крал Оруин. — Аз имам хиляда добри подсилени войници в Оруин, които могат да нападнат от север!
Ингрис се усмихна широко.
— Бойните вождове на Туум могат да ви надминат в това отношение, според всичко, което съм чувал…
Боренсон седеше и слушаше унило. Той самият беше избил Посветителите на Радж Атън тук, в замък Силвареста, няма и на сто крачки. Мръсна работа — беше му разбила сърцето. Макар да се убеждаваше, че го е извършил по заповед и че се налагаше, трудно можеше да понесе да седи тук и да слуша за такава наближаваща касапница.
Тъкмо се канеше да проговори, когато Габорн извика:
— Не! — И изгледа твърдо Ингрис и Оруин. — Отхвърлям такъв план!
— Защо? — попита Ингрис. Извади копринена носна кърпа от джоба си, изсекна се и я хвърли на пода.
— Цената е твърде висока — каза Габорн. — Аз се сражавам не срещу Радж Атън, а за човечеството. Да пращам воините ни едни срещу други е глупост!
Лорд Ингрис заяви равнодушно:
— Стрелите вече са пуснати. Вероятно няма да можете да спасите Радж Атън от съдбата му.
„Твърде самоуверен е — помисли Боренсон. — В края на краищата, ние сме пращали убийци години наред.“ Но за негова изненада Габорн изглеждаше много притеснен. Той попита:
— Кажете ми, кога стигнахте до решението да наемете убийци от Инкара?
Лорд Ингрис помисли.
— Беше следобеда, преди седмица. В деня, в който загина баща ви.
Габорн го изгледа навъсено.
— Същия онзи следобед, в който чародеят Бинесман прокълна Радж Атън. Също като вас, той се опасява, че тази клетва не може да бъде отменена. Съвпадението едва ли е случайно. Вие можете да се окажете инструмент в ръцете на Земята.
Лорд Ингрис се изкикоти все едно, че отхвърля незаслужен комплимент.