Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
— Ни най-малко — каза Габорн. — Халите са унищожили цитаделата Хейбърд в Мистария. Други са се появили в Картиш. А може да последват и още изригвания.
Лордовете се спогледаха в тъмното. Един прилив на хали на север сам по себе си беше обезпокоителна вест. Но споменаването на Габорн за многобройни изригвания и на юг предизвикваше сериозен страх. Подсказваше, че инцидентът не е случаен.
Подсказваше, че започва повсеместно нашествие.
Боренсон беше чул за изригванията малко преди заседанието и трудно можеше да си представи по-лоша новина. През целия му живот хали рядко се бяха появявали на земната повърхност. Но древните сказания предупреждаваха, че не винаги е било така, и всички се бояха, че един ден халите ще излязат на повърхността на земята — десетки и десетки хиляди.
— Изправени сме пред сериозна заплаха — каза Габорн, — такава, срещу която в момента не можем да направим нищо. Но има и друг проблем, не по-малко тежък. Защото докато халите хапят по границите ни, Радж Атън бие в сърцето ни. Защото миналата седмица войските на Радж Атън са поели на юг. Умората, както и свободните рицари, са взели тежка дан от силите на Вълчия господар. Той е оставил Флийдс с над четиридесет хиляди души. Съгледвачите на херцог Палдейн преценяват, че сега Радж Атън разполага едва с четири хиляди бойци — само половината от които са Непобедими — плюс малко стрелци, главанаци, бойни кучета и магьосници.
— Изглежда, се скапват — заяви обнадеждено лорд Ингрис. — Не могат да бягат вечно.
— Вярно е, че хората на Радж Атън са изтощени — каза Габорн, — а конете, които е взел във Флийдс, са съсипани от пътя. Оставил е след себе си диря от изпопадали гиганти, бойни кучета и обикновени войници, твърде изморени, за да могат да издържат на скоростта му.
— Но въпреки всичко за момента Радж Атън ни се изплъзва — продължи той. — Оставил е тези четири хиляди души зад себе си, на осемдесет мили северно от Карис. Двамата с канцлер Родерман огледахме картите и по всичко личи, че той лично е заминал да срещне войските си при крепостта Тол Дур, въпреки че може да се е отправил за замъка Крайдън или замъка Фелс.
— Няма да избяга във Фелс — намеси се Ерин Конал. — Получих вест преди един час. Един от нашите съгледвачи съобщава, че войските на Радж Атън почти са изоставили замък Фелс. Изглежда, се придвижват към Карис — над сто хиляди души само от Фелс, повечето от които обикновени войници. Радж Атън ще се свърже с тях. Вашият Палдейн Ловеца, изглежда, ще се окаже дивечът!
Боренсон лично беше предупредил Габорн за такава възможност. Не можеше да си представи, че Вълчия господар ще се оттегли към някое хълмче като Тол Дур, след като го примамва могъщият замък Карис.
Конесестра Конал продължи:
— Майка ми заповяда кланът Бейбърн да върне Фелс на Мистария.
Това явно изненада Габорн, защото Боренсон го чу как си пое дълбоко дъх.
— Ей на това му се вика добра вест! — заяви крал Оруин, а лорд Ингрис изпляска въодушевено с ръце.
Боренсон си представи движението на войските на Радж Атън. Карис беше най-силната крепост в западна Мистария и изключително ценна, но Радж Атън бе използвал Гласа си, за да разруши Лонгмът. Сега вероятно щеше да направи същото с Карис. Боренсон можеше само да се надява, че ще се въздържи.
— Ако Радж Атън успее да вземе Карис — предупреди той, — тази зима ще падне половината Мистария. Трябва да го спрем.
Джюрийм сплете пръсти и подпря тлъстата си брадичка на тях. После се обърна към Габорн:
— Боренсон е прав, но аз бих бил предпазлив, о, Велики. Като вълк, Радж Атън се надява да ви удари в мекото, в корема, а този корем е Мистария. Той се надява да привлече Земния крал в битка, да го принуди да остави Дънуд. Той ще щурмува Карис.
— Знам, и точно това опасение ме измъчва — тихо каза Габорн. — Но има и още една заплаха, която ми показа Бинесман. Тази нощ огнетъкачите на Радж Атън призоваха от долния свят Сияен на мрака.
Лорд Ингрис ахна, останалите приеха новината по-спокойно. Боренсон се поколеба как да реагира. Беше чувал за Сияйни, разбира се, същества от светлина и доброта, обитаващи Долния свят. И смътно знаеше, че те си имат врагове, същества от мрак, притежаващи тайнствени сили. Но нищо повече не знаеше за тях.
— Опасявахме се от убийци — каза канцлер Родерман. — Нападението на Радж Атън над Земния крал изглежда неизбежно. Този Сияен на мрака тук ли ще дойде?
— Не — обади се Джюрийм. — Според мен Радж Атън ще го използва срещу Мистария, срещу Палдейн в Карис.
— Грешиш — каза Габорн. — Сияйният на мрака идва. Земята ме предупреди.
— Може и така да е — отстъпи Джюрийм. — Допреди седмица разбирах стратегиите на Радж Атън, но сега играта явно се е променила.