Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
— А билкарят Бинесман? — попита Мирима. — Ще бъде ли на съвета?
— Той спи — отвърна Боренсон. — Не бива да го обезпокояват.
От всички, които щяха да липсват на този съвет, Боренсон най-много се чудеше за Бинесман. Беше предложил да срита с чародея в ребрата, но Габорн му забрани.
— Ами принц Селинор? — запита тя. — И богатите търговци от Лайсъл?
Боренсон се намръщи. През последните няколко часа всеки в двора беше чул как бяха дошли търговците — бяха вдигнали стан, след което приканиха Габорн да дойде при павилионите им и да ги Избере, сякаш им беше личният слуга, а не Земния крал.
Боренсон щеше да ги напъди, но за всеобща изненада Габорн им се подчини и Избра няколко.
— Подозирам, че кралят не вярва съвсем на Селинор — отвърна той. — И макар че е поканил лорд Ингрис, явно смята, че другите търговци ще са толкова от помощ, колкото ято кресливи гъски.
— И други лордове вече са на стан тука — каза Мирима. — Ами Северен Кроудън, Белдинук?
— От Северен Кроудън нямаме никаква вест — каза Боренсон. — Железния крал никога не е харесвал Силвареста и може би също като братовчед си, крал Андърс, няма интерес от Земния крал. А може и да е заради неговите си проблеми. Тая нощ в Северен Кроудън излизат хали. Габорн вече е изпратил вестоносци с предложение за помощ.
— Колкото до Белдинук, крал Лоуикър е болнав… — Боренсон не знаеше какво повече да каже. Лоуикър винаги се бе държал приятелски към Дома Ордън, но Боренсон не му вярваше много. Струваше му се, че Лоуикър използва крехкото си здраве като оправдание за бездействието си всеки път, когато е необходима намесата му. Тъй или иначе, той повтори преценката на Габорн за положението: — Лоуикър в края на краищата трябва да се оправи с войските на Радж Атън, минаващи покрай границата му на път за Мистария. Нищо чудно, че още не е изпратил хора.
Мирима се среса и постоя малко да се полюбува на отражението си. Изглеждаше красива и привлекателна.
Боренсон предложи ръка на съпругата си и я придружи по стъпалата към Голямата зала. Завариха Габорн седнал в тъмното зад една маса, с гръб към стената. В стаята не светеха никакви свещи или светилници, в камината не гореше огън. Само един прозорец беше отворен, за да пропуска малко звездна светлина. Останалите прозорци бяха плътно затворени.
Крал Оруин беше заел място вляво от Габорн. Йоме седеше встрани от масата, зад Габорн. Вдясно от него се беше разположил галфонът лорд Ингрис — небрежно галантен възрастен тип с широка изтъркана кафява плъстена шапка, увенчана с щраусово перо. Копринената му блуза блестеше перленобяла в тъмното, а пръстените, нанизите и гривните му просветваха дори на смътната светлина. До него седеше Джюрийм, чието южняшко облекло поне този път не изпъкваше с пищността си. Габорн посочи на Боренсон да седне до Джюрийм.
Мирима отиде до задната стена, настани се до Йоме и хвана кралицата за ръката. Боренсон погледна жена си. Йоме впи пръсти в ръката на Мирима, сякаш търсеше подкрепа. Лицето на кралицата бе осветено от звездната светлина и по стегнатите й челюсти Боренсон разбра, че е уплашена.
Погледна към Габорн. На звездната светлина видя, че челото на краля е навъсено. И двамата бяха изплашени. Този съвет наистина нямаше да е обикновен.
След няколко мига в залата влезе Ерин Конал и зае място в другия край на масата, до канцлера Родерман. Всички Дни се подредиха зад лордовете.
— Търсихме Върховният маршал в лагера му — каза Родерман, — но от него няма и помен. Вече си е отишъл.
— Боях се от това — каза Габорн.
— Ти не му остави много избор — каза Боренсон, без да се притеснява от предизвикателния си тон. Беше убеден, че Габорн бе сгрешил, като отхвърли службата на Върховния маршал и, Сили небесни, въпреки че никой нямаше да се осмели да укори Земния крал за грешката му, не искаше да крие чувствата си.
— В тъмното ли ще говорим? — женствено изхленчи лорд Ингрис.
— Да — твърдо заяви Габорн. — Никакъв огън. И никой не трябва да повтаря това, което се каже тук — на дневна светлина или пред пламък.
Габорн си пое дъх.
— Предстои ни битка. Земята ме предупреди, че сме изправени пред гибелна опасност, а тази нощ чародеят Бинесман използва Зрителен камък, за да ми покаже враговете ми. В този момент в Северен Кроудън извират хали.
— Какво? — попита лорд Ингрис. — Кога тръгваме?
— Не… във всеки случай не и срещу халите — каза Габорн. — Железния крал отказва да отговори на всякакви писма от наша страна, а съм предложил както на крал Андърс, така и на Железния крал помощ. Нищо повече няма да правя.
— Тогава — попита лорд Ингрис, — смятате ли, че халите са удържани?