Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
— Сафира й е името, милорд — отвърна Джюрийм и поглади козята си брада. — Дъщерята на емир Оват, от Тулистан. Тя е перлата на неговия харем.
— Баща й го знам по описание. Емирът е добър човек — каза Габорн. — Дъщеря му би трябвало да е наследила отчасти неговата доброта и сила.
— Може би — отвърна Джюрийм. — Но никога не съм я виждал. Влезе ли веднъж жена в двореца, повече не излиза.
— Радж Атън е суетен — каза Йоме. — Хрумва ми само една причина, поради която крие жените си в харема от очите на хората. С колко ли дара на обаяние е възнаградил своята любимка?
Джюрийм помисли.
— Предположението ви е мъдро, милейди. Знае се, че има навик да дарява с един дар на обаяние жена си всеки път щом легне с нея, така че при следващото гостуване тя да е още по-красива, отколкото я помни. Сафира му е любимката От пет години. Значи досега би трябвало да е получила над триста дара.
Боренсон се смая. Жена с десет дара на обаяние можеше да накара всеки мъж да се побърка от желание. Не можеше да си представи как ще му въздейства една жена със стотици такива дарове. Може би щеше да подейства.
Но все пак изпита безпокойство.
— Не мога да повярвам, че никой досега не се е сетил да я използва като оръжие.
— Аз бях най-довереният слуга на моя господар — каза Джюрийм. — Мое задължение беше да осигурявам дрънкулки и дарове за конкубинките. Освен на още двама-трима на никой друг не беше позволено да знае какво има в харема.
Габорн запремества поглед от човек на човек.
— Какво ще кажете? Предлагам да изпратим съобщение на Сафира, а тя да го предаде на Радж Атън.
— Може и да стане — отвърна със съмнение Джюрийм. — Но трудно бих повярвал, че Радж Атън ще се вслуша в съвета й. В края на краищата, тя е само негова жена.
Боренсон се замисли. В много части на Индопал вслушването в женски съвет се смяташе за недостойно за мъж.
— Може да подейства — заяви по-обнадеждено Йоме. — Бинесман допускаше, че Радж Атън е полудял само защото слуша собствения си Глас. Тя би могла да го убеди.
— А ако аз й дам още хиляда дара на обаяние и Глас — попита Габорн, — в знак на добра воля, за да не може дори Радж Атън да й се противопостави?
— В Оубран действително има облекчители, опитни в прехвърлянето на такива дарове — призна Джюрийм.
— А ние разполагаме със силарите, с които това да стане — отсече канцлер Родерман. — Но може да отнеме ден-два, докато намерим жени, които да послужат за Посветителки.
— Аз бих предложила обаянието си — каза Мирима.
И погледна боязливо към Боренсон, сякаш се боеше от реакцията му. Беше използвала красотата си, за да го подмами към женитба. Трябваше да разбира, че не е честно тепърва да предлага да си я даде. Но Боренсон въпреки това й се възхити, че го предложи.
— В Оубран вече има жени — каза Джюрийм. — Радж Атън има много конкубинки, всички от които са дарени с обаяние или Глас. Някои от тях са пострадали тежко от тази дълга война. Те също се надяват на мир и подозирам, че някои от тях, навярно много от тях, ще послужат за вектори.
— Много рисковано ще е — намеси се крал Оруин. — Не я познаваме тая жена: нито пък знаем как може да й въздейства толкова много сила. Ами ако и тя се обърне срещу нас?
— Трябва да опитаме — каза Габорн. — Радж Атън не е най-големият ни враг. Трябва ми силата му. Искам той да се срази с халите.
Шансът изглеждаше твърде нищожен. Дотолкова, че Боренсон лично щеше да го отхвърли, без да му мисли.
— Може би — каза Ерин Конал. — Но трябва да се придвижваме с предпазливостта на сърна. Казвате, че чувствате аура на голяма опасност около нас. Дори да пратите ездачи още тази нощ, ще са нужни дни, докато стигнат до Индопал…
— Не и с подходящия кон — възрази Джюрийм. — Крепостта на Оубран е в северните провинции, малко по на юг от Деяз, няма и на седемстотин мили оттук.
— Никога не съм чувал за Оубран — заяви Боренсон. — Но щом е толкова близо, тогава с някой кралски кон и с малко късмет бих могъл да хвана Гарвановия проход от Флийдс и да съм там утре рано следобед. Ако се съгласи, Сафира би могла да предаде посланието на Радж Атън още следващата нощ.
Изрече го, без изобщо да помисли. Експедицията изглеждаше глупашка. Зачуди се какви мотиви го бяха накарали да го каже. Отчасти — може би защото знаеше, че е подходящият за тази задача човек. В миналото беше изпълнявал десетки опасни мисии.
Разбираше също така, че това ще му даде възможност да разузнае отбраната на Индопал и да проучи движението на вражеските войски по границата. А междувременно щеше да се отправи далече на юг, към Инкара.