Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Маги?
Гласът на Тод я стресна. Не можеше ли да бъде оставена на мира поне за малко?
— Отивах в кухнята да си взема нещо за пиене и те видях да идваш насам. Зле ли ти е?
— Добре съм — отвърна тя, но си помисли: „Само ме остави на мира.“
— Беше егоистично от моя страна да те моля да танцуваш. Изморихме те до такава степен, че не можеш да заспиш, нали?
— Добре съм — настоя тя.
Тод седна до нея. Все още беше с вечерния си костюм. Маги долови лекия аромат на сапун за бръснене. Защо би се обръснал един мъж посред нощ? — почуди сетя.
— Какво е това? — попита той и докосна бузата й. Изненадана, тя рязко се дръпна. — Плакала си.
Не беше усетила, че плаче.
— Това копеле те е обидило!
— Тод!
— Извинявай Маги, не исках да оскверня с неприличен език слуха на една дама. Но просто побеснявам, като чуя как този чужденец те обижда.
— Той не ме обижда!
— Тогава защо плачеш? Видях как се ядоса тази вечер. Ревнив е, нали? Какво каза, та така те разстрои?
— Нищо не каза — отвърна тя и стана да си върви.
— Не си тръгвай, Маги. Не исках да те плаша.
— Не ставай глупав. Не ме плашиш.
— Тогава седни.
Маги седна, но й се стори, че Тод се е преместил по-близо.
— Маги, трудно ми е да ти го кажа, но минавало ли ти е през ум, че Кристофър Талбът може да се е оженил за теб само за да получи земята ти.
Маги се подсмихна тъжно.
— Знам, че звучи глупаво. Всеки нормален мъж би се влюбил в теб. Земята не би имала никакво значение. Но този англичанин изглежда нахалник.
— Тод, наистина не те засяга защо Кристофър и аз сме се оженили.
— Започва да ме засяга. Познавам те само от един ден, но се чувствам необичайно привлечен от теб.
Тя едва не се засмя отново, но реши, че би било жестоко. Толкова млад ли беше Тод? Толкова романтичен? Или беше просто една измама заради земята?
— Тод, наистина…
— Не. Изслушай ме, Маги. Всеки мъж, който оставя жена си да плаче, я обижда. Заслужаваш нещо много по-добро.
— Какво те кара да мислиш, че плача заради Кристофър?
— Защото виждам как те третира. О, Маги! Ти заслужаваш топлина, страст и нежност.
Тод обхвана с ръце брадичката й и обърна лицето й към своето. Маги разбра, че ще я целуне, но не се опита да го спре. Беше любопитна как би се чувствала с друг мъж: Устните на Тод покриха нейните. Отначало беше нежен и убедителен, но тъй като тя не се противопостави, целувката стана по-нетърпелива. Ръцете му я привлякоха към него, а езикът му раздели устните й. Маги понесе това. С усилие се въздържа да не се разсмее.
Когато най-накрая младежът я освободи, тя изпита непреодолимо желание да изтрие целувката от устните си. Но това също щеше да бъде жестоко.
— Тод, ти си много привлекателен мъж. Харесвам те, но аз съм омъжена. Сгреших, че бях толкова дружелюбна с теб, откакто се озовахме тук. Ако съм те подвела, че си търся мъж… Е, не е така.
— И ще оставиш Кристофър Талбът да те направи нещастна за цял живот?
— Да… не. Разбира се, че не! Никой не може да ме направи нещастна! Аз не съм безволева салонна кокона, която не може да живее, без някой мъж да се хваща за всичко, което тя каже или направи.
— Тогава ти не обичаш мъжа си.
Лицето на Тод се разнежи от съчувствие. Защо да не може да се влюби в някой като него? Някой, който знае как да я накара да се почувства женствена и желана.
— Да, обичам го. Наистина го обичам — добави тя неуверено.
Но той не изглеждаше убеден. Наведе се напред за друга целувка, но Маги се отдръпна рязко.
— Мисля, че не познаваш сърцето си, моя тъжна Маги. На твое разположение съм, ако някога ти потрябвам. Ако беше омъжена за мен, нямаше да имаш никакви съмнения кого обичаш.
— Лека нощ, Тод.
Младежът я проследи с поглед, докато тя изчезна в тъмната къща. С външния си вид и неустоимия си чар никога не бе трябвало да полага много усилия, за да има, която и да е жена. Прелъстяването беше едно от нещата, които умееше да прави много добре. Но май щеше да се окаже много по-трудно да примами Маги Монтоя. Струваше си обаче. Жена като Маги си заслужаваше усилията. Тя струваше повече от запазването на тази богата земя в Ню Мексико. Струваше повече и от плановете на баща му.
Леко почукване на вратата на спалнята събуди Кристофър на следващото утро.
— Кой е? — промърмори той.
— Госпожа Джонсън, икономката. Закуската е готова, господин Талбът. Господин Харли иска да бъде на пасбището рано. Предположи, че бихте желали да отидете с него.
— Добре, добре. Ставам.
В стаята беше все още тъмно; през отворения прозорец се виждаше само черно небе. Клепачите на Кристофър бяха натежали от неспокойната нощ.