Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Вероятно причината за странното завземане на голямата джамия в Мека и на още по-странния щурм светът никога няма да узнае напълно. Поради обясними причини шейховете ще останат неми, а главите на заловените нападатели (разбира се, без публичен процес) секирата на палача вече отряза.
Мястото на събитията само по себе си е също легендарно. Голямата джамия в Мека от векове е един от свещените центрове за мохамеданите в света. В дво-ра на джамията има една четириъгълна сграда с плосък покрив, в който се съхранява, обхванат в сребърна фуния, свещеният камък Каабе. Тежка черна покривка, избродирана с цитати от корана, покрива светилището Каабе. Масово поклонниците посещават джамията преди всичко от започването на Хиджра, мо-хамеданската нова година. (Тази дума означава изтегляне, преместване. През 622 г. на този ден пророк Мохамед тръгва с привържениците си от Мека за Медина.)
Огромен лабиринт от джамии обгръща двора, в средата на който се намира Каабе. През 1968 г. обновяват напълно редиците от колони и галериите. През 1979 г. в тази свещена джамия в деня на Хиджра нахлува група нападатели, личността на които и до днес не е установена. Те се справили лесно с пазачите, които поради строгата забрана, валидна за голямата джамия, не носят оръжие и са могли да се отбраняват само с дълги сопи срещу нападателите, въоръжени с автомати. Нападателите вземат заложници, между които членове на семействата на Яманския шейх, на министъра на петролната промишленост. Фамилията Сауд — което е равнозначно на ръководството на държавата — веднага обявява нападателите за еретици.
Това се налага, за да могат войските на шейх Султан и хората на националната гвардия на шейх Абдалах да използват оръжие между свещените стени. Първите съобщения, които, разбира се, преминават през филтъра на саудитската цензура, говорят, че еретиците, заели голямата джамия, искат техният водач да бъде признат за Махди, тоест за месия.
Въпреки строгата цензура новините бързо се разнасят, което показва, че щурмуването на голямата джамия не е дело на еретици и религиозни фанатици, а е действие със силно политически характер. Битката продължава две седмици, докато войниците на Султан и Абдалах успеят да освободят голямата джамия. Това вече говори, че окупираните прекалено добре владеят оръжието, за да могат да бъдат обявени само за религиозни фанатици. Появява се като свидетел един марокански поклонник, който разказва, че под свещените стени въоръжените окупатори произнасят речи срещу робството на саудитското население и бичуват грабителството и деспотизма на фамилията Сауд.
За това свидетелствува и фактът, че след освобождаването на джамията министърът на вътрешните работи шейх Найиф, един от седемте Судеири, съобщава, че в Саудитска Арабия се изпълнява най-масовата екзекуция. В осем града ликвидират 63 души. Извършват и няколко персонални промени в ръководството на армията и силите на сигурността, а така също сменят и губернатора на град Мека. И това показва, че става дума за въстание против военно-политическото господство на фамилията, а не за месианство.
По-късно се узнава, че окупаторите са искали да вземат като заложник самия крал Халед, главата на династията, който в деня на нападението е възнамерявал да посети свещения камък Каабе. На няколко пъти опериран от сърце, Халед се чувствува зле през съдбоносния ден и затова не се явява в джамията. Накрая въпреки строгата цензура светът узнава, че едновременно със завземането на голямата джамия в Мека е направен опит за въстание в Медина, близо до гроба на пророка Мохамед, и в град Рас Тамура, който е най-голямото петролно пристанище в страната.
Достоверността на официалния вариант за еретиците и очакващите Махди е напълно опровергана от френското съобщение, че специални, антитерористични отряди на парижката жандармерия са пристигнали в Мека с военен самолет, за да помогнат на саудитското разузнаване да ликвидира добре организираните въстаници. След това фамилията Сауд вече напразно повтаря варианта за безумния щурм на религиозните фанатици. Светът и в него онези сили, продоволствието с петрол на които зависи от Саудитска Арабия и от фамилията Сауд, стояща начело на свръхбогатите на земното кълбо, от този момент са принудени да се съобразяват с евентуалното събаряне на властта на фамилията.
През последната четвърт на века бурната история на фамилията е следната: от огъналите се, препълнени със злато сандъци на финансовия министър Сюлейман, през борбата на състезаващите се помежду си фамилни кланове до изтрезняването след завземането на голямата джамия в ръцете на фамилията Сауд се изля такъв поток изумително богатство, какъвто не познава историята на нито една милиардерска фамилия.