Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Принц Фон Хесел?
— Да. Мисис Стенли…
Той улови ръката й и я целуна с лек поклон.
Обаждането му по телефона беше истинска изненада за нея и когато поиска да се срещне с нея в отсъствието на Фишер, тя не успя в момента да измисли никакво извинение за отказ. По телефона той създаде у нея впечатление за по-стар, изключително прецизен и важен, като повечето от чужденците, които говорят добър английски, но им липсва практика.
Реалността беше съвсем различна. Той седна до нея, предложи й цигара и попита може ли да поръча нещо за пиене. Усмихна й се и Пола почувствува да я залива вълна от очарование. Внезапно я осени мисълта, че с изключение на майка й той беше първият от нейните съотечественици, с когото се среща. Бе забравила Шварц с ясните очи, които я изгаряха, седящ напрегнато в кабинета й. Той също беше германец като този красив мъж, седнал до нея.
— Надявам се, ще ме извините, задето ви се натрапвам. Възнамерявах да говоря с мистър Фишер, но имах голямо желание да се срещна и с вас. Когато телефонистката ми каза, че сте тук, това ми се стори хубава възможност, която не бива да се изпуска.
Пола забеляза, че е облечен официално, в черно.
— Много съм радостна да ви видя, но мога ли да изразя скръбта си за това, което се случи с брат ви?
— Благодаря ви — наведе поглед той. — Майка ми е тук. Ще отнесем тялото на брат ми веднага щом приключат формалностите. Били ли сте в Германия, мисис Стенли?
Пола прие с облекчение тази смяна на темата.
— Не, никога. Един ден ще сторя и това, но майка ми напусна страната в края на войната и никога не пожела да се върне.
— Мнозина скъсаха с родината заради миналото, даже и хора като вашата майка, които са били невинни наблюдатели. Мисля, че това е жалко. Може би ви е неприятно да слушате такива неща?
— Не, разбира се. Аз самата израснах, за да се срамувам от това, което съм била, без да зная причините. Най-малкото, никой не ми е казвал какви са.
— Вие също не носите никаква отговорност за миналото, нито пък аз, мисис Стенли. Вашият баща е извършвал престъпления, това е вършило и моето семейство. Постепенно ставаме приемливи за цивилизования свят както ние самите, така и нашата нация, защото, разбира се, ние сме нужни. Така че не се чувствувайте толкова виновна. Ние не сме толкова черни, а останалата част от света толкова бяла, уверявам ви.
— Баща ми е откраднал семейно съкровище от вас, а вие не му се сърдите, говорите така спокойно за него. Това е достойно за възхищение. Радвам се, че ви срещнах, принц Фон Хесел, защото и аз имам да ви съобщя нещо.
— Моля ви. — Изражението на очите му бе благо. — Не е необходимо да ми казвате нищо.
— Но аз искам да го кажа — и тя се извърна към него. — Възможно е да имам законни права над Солницата на Пьоленберг. Не зная дали е вярно, но ако по някаква случайност се окаже така, искам да знаете, че според мен Солницата принадлежи на вашето семейство. Ще ви я предам незабавно.
— Това е много великодушно и го оценявам високо, но знаете ли колко скъпа е тя?
— Да. Не е възможно да бъде оценена, но това не ме засяга. Не я искам. Тя е била взета от вас по някакъв законен в момента начин, но съм сигурна, че това деяние е било морално незаконно. Сега трябва да я получите обратно. Исках да ви кажа само това. Няма да има никакви трудности и разправии за собствеността. Тя е ваше притежание.
— Мисис Стенли — говореше спокойно той, като въртеше широкия златен пръстен с родовия герб на малкия си пръст, — повтарям, това е най-великодушната декларация, която някога съм чувал, но мога ли да ви попитам нещо?
— Да. Питайте каквото пожелаете.
— Щом като не желаете Солницата на Пьоленберг, бихте ли използували влиянието си върху мистър Фишер, за да спре търсенето? Това е извънредно важно за мен. Не искам това съкровище да бъде открито, мисис Стенли. Дори не желая да го виждам отново. Не можах да повлияя нито на мистър Фишер, нито на майка си в тази насока. Ще продължа да разубеждавам мама, ако вие поговорите с него.
— Но това е едно от световноизвестните произведения на изкуството. Защо да не го приемете обратно?