Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
„Откъде знам това? — запита се тя. — Как мога да съм сигурна?“
„Защото е очевидно — отговори си сама. — Знам го, защото видях обичаната си господарка Хан Цинджао унищожена от гордостта си и аз ще сторя всичко, за да не позволя на Питър да се унищожи от гордостта на собствената си разрушителна безполезност. Знам, защото и аз като дете бях пречупена и принудена да се превърна в зло, страхливо, егоистично, двулично чудовище, за да защитя крехкото, жадно за любов момиченце от живота, който бях принудена да водя. Знам какво е да си враг на самия себе си и все пак успях да го преодолея, да продължа; мога да хвана Питър за ръка и да му покажа пътя.
Само дето не знам накъде и още съм прекършена, и жадуващото за любов момиченце още е уплашено и крехко, а силното и зло чудовище още управлява живота ми, и Джейн ще умре, защото нямам какво да дам на Питър. Той има нужда да пие кава, а аз съм обикновена вода. Не. Аз съм морска вода, вдигаща пясък от дъното край брега, солена; той ще пие от мен и ще умре от жажда.“
И така тя се озова разплакана, просната в пясъка, протегнала ръце към морето, към мястото, където лодката на Малу летеше по вълните като космически кораб, носещ се из вселената.
Старата Валънтайн се взираше в холографския дисплей на компютъра си, където самоанците, в намален вид, плачеха на плажа. Взира се, докато очите я заболяха, накрая проговори:
— Изключи го, Джейн. Дисплеят се изчисти.
— Какво трябва да направя аз? — попита Валънтайн. — Трябваше да покажеш това на двойницата ми, моята млада близначка. Трябваше да събудиш Андрю и да го покажеш на него. Какво общо има това с мен? Знам, че искаш да живееш. И аз искам да останеш жива. Но какво мога да направя?
Човешкото лице на Джейн се появи с разсеяно изражение над компютъра.
— Не знам — отвърна тя. — Заповедта обаче току-що беше издадена. Вече ме изключват. Започвам да губя части от паметта си. Вече не мога да мисля за толкова много неща наведнъж. Трябва да намеря къде да се оттегля, но такова място няма, а дори да имаше, не знам как да стигна дотам.
— Страх ли те е?
— Не знам. Предполагам, че ще са им нужни часове, за да ме убият напълно. Ако разбера как се чувства човек преди края, ще ти кажа.
Валънтайн закри лицето си с ръце. Дълго стоя неподвижна. Сетне стана и излезе.
Якт я видя и поклати глава. Преди десетилетия, когато Ендър тръгваше от Трондхайм, а Валънтайн остана, за да се омъжи за него, за да стане майка на децата му, той се беше зарадвал на щастието и жизнеността й без бремето, което брат й винаги бе поставял на плещите й. А сетне тя го попита дали иска да отиде с нея до Лузитания и той се съгласи; сега нещата бяха пак постарому, тя отново се превиваше под бремето на Ендъровия живот, па нуждата на Ендър от нея. Якт не можеше да я обвини — никой от двамата не го беше искал или предвиждал; никой от двамата не искаше да открадне част от живота на Якт. Въпреки това него го болеше да я гледа превита под бремето си и да знае, че въпреки цялата си любов към нея няма какво да направи, за да облекчи страданието й.
Миро посрещна Ела и Куара пред космическия кораб. Вътре младата Валънтайн вече чакаше, заедно с един пекенинос на име Файъркуенчър (Огнегасящ) и един безименен работник на Царицата на кошера.
— Джейн умира — каза Миро. — Трябва да тръгваме веднага. Ако се бавим още, няма да успее да ни пренесе.
— Как можеш да искаш от нас да дойдем с теб, като вече знаем, че ако Джейн умре, никога няма да можем да се върнем? — попита Куара. — Ще оцелеем само докато ни стигне кислородът на кораба. Най-много няколко месеца, след това ще умрем.
— Да, но ще успеем ли да свършим нещо през това време? Ще успеем ли да установим контакт с тези десколадори, с тези чужди същества, изпращащи проби, които унищожават цели планети? Ще успеем ли да ги убедим да спрат? Ще успеем ли да спасим всички видове, които знаем, и хиляди, милиони, които не познаваме, от някоя ужасна, нелечима болест? Джейн ни снабди с най-добрите програми, които е в състояние да създаде, за да ни помогне да разговаряме с тях. Това достатъчно ли е за вас? За делото на Живота ви?
По-голямата му сестра, Ела, го изгледа тъжно:
— Мислех, че вече съм извършила делото на живота си, когато създадох вируса срещу Десколадата.
— Така е. Ти направи достатъчно, но има още неща, които са само по твоите възможности. Моля те да дойдеш и да умреш с мен, Ела, защото без теб моята смърт ще е безсмислена, защото без теб аз и Вал няма да можем да изпълним задачата си.
Нито Куара, нито Ела помръднаха или заговориха.
Миро кимна, сетне се обърна и влезе в кораба. Ала преди да затвори люка, двете сестри, прегърнати през кръста, безмълвно го последваха вътре.