Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Защо трябва да копнея толкова за любовта му? Защо ревнувам от Джейн, от тази умираща непозната? Възможно ли е след толкова години на гордо усамотение да откривам, че през цялото време съм била достойна за съжаление романтичка? И в копнежа си за такива чувства не съм ли избрала най-неподходящия човек? Той обича друга, с която никога няма Да мога да се сравнявам, особено след смъртта й; той ме знае като глупачка и не се интересува ни най-малко от моите качества; а и той самият е само част от човешко същество, и Не най-добрата половина от цялостната личност, която е била разделена.
Нима съм си загубила ума?
Или най-сетне съм открила сърцето си?“
Заля я вълна непознати чувства. През целия си живот толкова бе сдържала емоциите си, че сега не знаеше как да ги обуздае. „Обичам го“ — помисли си п сърцето й замалко не се пръсна от силата на страстта. Сетне: „Той никога няма да се влюби в мен“ — и сърцето я заболя, както не я беше боляло при всичките хиляди разочарования в живота й.
„Любовта ми към него е нищо в сравнение с нужда та от Джейн, с познанието му за нея. Защото връзките му с нея сега са по-здрави, отколкото съм била свидетел през тези няколко седмици от съществуването му в това тяло. През всички самотни години на Ендъровите скитания Джейн е била най-верният му приятел и това сега е любовта, която се излива от очите на Питър със сълзите му. Аз не съм нищо за него, аз съм закъсняла случайност в живота му, познавам само една част от него и любовта ми не означава нищо.“
Сиванму заплака.
Виковете на някой от самоанците, стоящи на плажа до тях, я накара да се обърне. Тя погледна през сълзи към вълните и се изправи, сигурна, че е забелязала онова, което е привлякло вниманието им. Беше лодката на Малу. Той се връщаше.
Беше ли видял нещо? Беше ли чул плача на Джейн, звучащ в ушите на Питър?
Грейс се приближи, хвана я за ръката.
— Защо се връща? — попита едрата самоанка.
— Ти си тази, която го разбира — отвърна Сиванму.
— Аз изобщо не го разбирам. Само думите му; знам обичайното значение на думите му. Когато заговори обаче, чувствам как словата му се напрягат, за да поберат нещата, които иска да каже, и не успяват. Те не са достатъчно големи, неговите думи, макар че говори на най-всеобхващащия ни език, макар че свързва словата си в големи кошници от значение, в лодки от мисъл. Аз мога да видя само външната форма на думите и да се досещам какво иска да каже. Изобщо не го разбирам.
— Защо тогава мислиш, че аз мога да го разбера?
— Защото той се връща, за да говори с теб.
— Той се връща, за да говори е Питър. Питър е свързан с богинята, както я нарича Малу.
— Ти май не харесваш тази негова богиня. Сиванму поклати глава:
— Нямам нищо против нея. Освен че тя го притежава и не оставя нищо за мен.
— Съперница. Сиванму въздъхна:
— Цял живот са ме учили да не се надявам на нищо и да получавам дори по-малко. Винаги обаче съм имала амбиции далеч над възможностите ми. Понякога, когато се пресегна, на грабвам повече, отколкото заслужавам, повече, отколкото мога да задържа. Понякога се пресягам, но не напипвам нищо.
— Желаеш ли го?
— Току-що осъзнах, че искам да ме обича, както го обичам аз. Той винаги е сърдит, винаги ме наранява с думите си, но работи редом с мен и когато ме хвали, аз му вярвам.
— Бих казала — отбеляза Грейс, — че досега животът ти не е бил съвършено прост.
— Не е вярно. Досега аз не съм имала нищо, от което не съм се нуждаела, и не съм се нуждаела от нищо, което нямам.
— Ти си имала нужда от всичко, което не си имала; не мога да повярвам, че си толкова слаба, та да не можеш да си го вземеш дори сега.
— Аз го загубих, преди да разбера, че го желая. Погледни го.
Питър се клатеше напред и назад, шепнеше, мълчаливо повтаряше молитвата си, неспирен разговор с умиращата му приятелка.
— Гледам го — каза Грейс — и виждам, че той е от плът и кръв, ти също; и не разбирам как едно умно момиче като теб може да каже, че го е загубило, когато очите ти със сигурност ти показват, че той още е тук.
Сиванму погледна огромната жена, която се извисяваше над нея като планина, вгледа се в блестящите й очи и се тросна:
— Не съм те молила за съвет.
— И аз не съм молила за твоя, по ти вее пак дойде и опита да ме накараш да си променя мнението за Лузнтанската флотилия, нали искаше да ме убедиш да накарам Малу да каже нещо па Аймана, за да каже той нещо на несесарианците на Божествен вятър и да кажат те нещо на войнолюбците в Конгреса, така че коалицията, изпратила флотилията, да се разпадне и Лузитания да остане непокътната. Нали такъв беше планът?