Рожби на съзнанието

— Ендър Уигин — каза Питър.

Малу отговори, преди Грейс да му преведе.

— Ендрю Уигин — произнесе с мъка, защото името съдържаше звукове, отсъстващи от самоанския език.

Сетне отново избълва поток от думи и Грейс продължи да превежда:

— Говорителят на мъртвите дойде, за да говори от името на един звяр, който отрови и почерни народа на Тонга, а с него и целия народ на света на Мечтите за бъдещето. Той влезе в сенките и от тях направи факла, и я вдигна към небето, и тя се превърна в нова звезда, която освети сенките на смъртта, прогони мрака и очисти сърцата ни от омразата, страха и срама. Това е човекът, от чиито сънища е взела богинята; те са били достатъчно силни, за да й дадат живот в деня, когато се е появила от Отвъдното и е започнала да танцува по мрежата. Той е светлината, която изпълва наполовина теб и наполовина сестра ти и от която в собствения му счупен съд е останала само капка. Той е докоснал сърцето на една богиня и това го е дарило с велика мощ — благодарение на нея ви е създал, когато тя го издуха извън вселената на светлината. Това обаче не го прави бог и в своята самота той не е могъл да се пресегне и да ти даде собствената ти светлина. Бил е способен само да сложи своята в теб и затова си наполовина пълен и копнееш за другата половина от себе си, и двамата със сестра ти сте толкова жадни за светлина, а той е изхабен и счупен, защото няма какво повече да ви даде. Богинята обаче има повече от достатъчно, повече и още отгоре; това дойдох да ти кажа, казах го и свърших.

Преди Грейс да започне да превежда последните му думи, той вече ставаше; тя още се мъчеше с превода, когато той излезе изпод навеса. Гребците незабавно събориха подпорите; Питър и Сиванму едва успяха да се измъкнат изпод навеса, преди той да се срине. Мъжете хвърлиха запалени факли върху купчината от клони и листа и когато последваха Малу към кануто, зад тях вече се издигаха високи пламъци. Грейс приключи с превода точно когато стигаха водата. Малу влезе в кануто и се настани достолепно на мястото си; гребците, също с важно изражение, застанаха отстрани на лодката, вдигнаха я, занесоха я до водата и я оставиха сред вълните; сетне наместиха едрите си тела вътре и започнаха да гребат, сякаш движеха не гребла във водата, а дървесни стволове в твърда скала, понесоха се с мощни тласъци навътре в морето, към острова Ататуа.