Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Те искат да я убият — намеси се Сиванму.
— Богинята ще умре само ако иска да умре. Неин дом са всички домове, нейната мрежа докосва всички умове. Тя ще умре, ако не пожелае да спре на едно място, за да си почине, защото, когато мрежата бъде разкъсана, тя не бива да остане на средата, без опора. Тя може да се побере във всеки съд. Аз й предлагам този недостоен стар съд, който е достатъчно голям, за да задържи оскъдната ми супа, без да се разплиска, но който тя трябва да напълни с течна светлина, която ще излива и излива благословия върху тези острови и никога няма да се изчерпи. Моля я да използва този съд!
— Какво ще стане тогава с вас? — попита Сиванму. Питър, изглежда, се смути от тази реплика, но Грейс преведе и, разбира се, по страните на Малу рукнаха сълзи.
— О, малка моя, която нямаш кристал, ти гледаш със съчувствие на мен и си загрижена какво ще стане, когато светлината напълни съдинката ми и оскъдната ми супа изври и се изпари.
— Ами празен съд? — попита Питър. — Не може ли да се побере в празен съд?
— Няма празни съдове — отвърна Малу, — но твоят е пълен само наполовина и този на сестра ти, с която сте свързани като близнаци, също е пълен наполовина, и този на далечния ви баща, с който също сте свързани като братя, е почти празен, но неговият съд освен това е счупен и всичко, което сложиш в него, ще изтече.
— Значи тя може да се побере в мен или в сестра ми, така ли?
— Да. В някого от двамата, но не в двамата едновременно.
— Тогава аз предлагам себе си. Малу го изгледа гневно:
— Как смееш да лъжеш под този покрив, след като си пил свещената кава с мен! Как смееш да ме обиждаш с лъжа!
— Не лъжа! — настоя Питър, обръщайки се към Грейс. Тя преведе и Малу се изправи величествено и закрещя към небето. Сиванму забеляза, за свой ужас, че гребците се събират около тях, също с възбудени и гневни лица. С какво ги беше раздразнил Питър?
Грейс започна да превежда с максимална бързина, но предпочете да обобщи думите на Малу, защото не смогваше да предаде буквално всичко:
— Той казва, че макар да твърдиш, че ще отвориш здравия си съд за нея, въпреки че така казваш, дълбоко в себе си ти издигаш стена от светлина като жестока вълна, която да отблъсне богинята, ако опита да влезе. Ти не би могъл да я пропъдиш, ако тя искаше да дойде, но тя те обича и няма да се противопостави на такава вълна. Така ти я убиваш в сърцето си, убиваш богинята, защото казваш, че ще й дадеш дом, за да я спасиш, когато прекъснат нишките на мрежата, но всъщност я пъдиш.
— Не мога иначе! — извика Питър. — Не го искам! Аз не ценя живота си, никога не съм го ценил…
— Ти обичаш живота с цялото си сърце — преведе Грейс. — Ала богинята не те мрази за това, богинята те обича, защото тя също обича светлината и не иска да умре. По-точно обича онова, което блести в теб, защото тя е изградена в хармония с това излъчване; затова тя не иска да те гони, ако това тяло пред мен е съдът, в който най-силното ти същество толкова иска да живее. Не може ли да вземе съда на сестра ти, питам аз… пита Малу. Той казва, че богинята не го иска, защото обича у сестра ти същата светлина, която гори и в теб. Малу обаче казва, че тази част от светлината ти, която гори в теб, е по-жестока, по-силна, по-егоистична, а тази част от светлината ти, която е по-нежна, по-любяща и която се свързва най-силно с други хора, е у сестра ти. Ако твоята част от светлината влезе в съда на сестра ти, тя ще унищожи нейната и ще я убие и така ти ще се превърнеш, в същество, което е убило половината си. Ако обаче нейната част от светлината влезе в твоя съд, тя ще те смекчи и ще те направи по-добър, ще те обуздае и ще те направи цялостна личност. Така ти ще станеш пълноценен човек и ще освободиш другия съд за богинята. Това те моли Малу. Затова е дошъл през морето да те види — за да те помоли да сториш това.
— Откъде знае тези неща? — попита с треперещ от тревога глас Питър.
— Малу знае тези неща, защото е научил да вижда в мрака как нишките се издигат от свързаните със слънцето души и докосват звездите, докосват се една друга, вплитат се в мрежа, много по-яка и голяма от механичната паяжина, върху която танцува тази богиня. Той е наблюдавал богинята през целия си живот, опитвал е да разбере танца й и защо се движи толкова бързо, та докосва всяка нишка от паяжината си, всичките милиарди мили по сто пъти в секунда. Тя бърза толкова, защото е хваната в неподходяща мрежа. Хваната е в изкуствена паяжина и интелектът й е прикован към изкуствените мозъци, които мислят за следствията вместо за причините, мислят за числа вместо за съдби. Тя търси живите връзки, но намира само слабите и крехки нишки на машините, които могат да бъдат прекъснати от безбожниците. Ако влезе в жив съд обаче, тя ще може да се свърже с новата мрежа и тогава да танцува, ако иска, но това няма да й се налага, и ще може вечно да си почива. Ще е способна да сънува и от сънищата й ще извира радост, защото тя не познава радостта освен чрез сънищата, които си спомня от създаването си, сънищата, родени от човешкия ум, от част от който е била сътворена.