Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Това не можеше да е първоначалната легенда на самоанския народ, помисли Сиванму. Нямаше начин да знаят за модела на Коперник за Слънчевата система, преди да срещнат европейците. Малу можеше да е запознат с древните митове, но със сигурност знаеше и някои нови неща и ги използваше.
— Сетне от външните облаци започнало да вали и дъждът се изливал, докато те се изчерпали; така останали само въртящи се кълбета от вода. Във водата плувала огромна огнена риба, която изяла всичката нечистотия и я изпуснала като големи огнени изпражнения, които изригнали от морето и паднали отново във водата като гореща пепел и реки от разтопена скала. От тези изпражнения на огнената риба се образували островите и в тях се завъдили червеи, които се гърчели и пълзели по скалата, докато боговете ги докоснали и превърнали едни в човеци, а други — в животни. Всяко от тези животни било свързано със земята чрез силни лиани, които растели и ги обвивали. Никой не може да види тези лиани, защото са божествени.
„филотичната теория — помисли Сиванму. — Научил е, че всички живи същества са свързани чрез филотични върви с центъра на планетата. Освен човеците.“
Без съмнение беше така. Грейс преведе следващите изречения на мъдреца:
— Само хората не са били свързани със земята. Не били приковани за нея с лиани; мрежа от светлина, несъздадена от никой бог, ги свързвала нагоре със слънцето. Затова всички други животни се кланяли пред човеците, тъй като лианите ги дърпали надолу, а светлинната паяжина карала очите и сърцата на хората да се извисяват нагоре.
Очите на хората гледали нависоко, но виждали съвсем малко по-надалеч от животните със сведени глави; сърцата на хората се извисявали, но въпреки това сърцето можело само да се надява, защото денем кръгозорът му се ограничавал от небето, а нощем, когато погледът му стигал до звездите, то ослепявало за близките неща дотолкова, че мъжът едва различава силуета на собствената си жена в сенките на дома си, въпреки че може да види звезди, чиято далечна светлина пътува стотици негови животи, преди да целуне очите му.
В продължение на всички тези векове и поколения тези пълни с надежда мъже и жени гледали с полуслепите си очи, взирайки се в слънцето и небето, взирайки се в звездите и сенките, и знаели, че зад тези степи има невидими неща, но не можели да си представят какви.
Сетне, във време на война и ужас, когато всички надежди изглеждали загубени, тъкачи от далечни светове — които не били богове, но познавали боговете и всеки от тези тъкачи бил всъщност мрежа от стотици нишки, достигащи ръцете и краката им, очите и устите, и ушите им — изплели мрежа, толкова яка и голяма, и тънка, и всеобхватна, че искали да уловят в нея всички човеци и да ги погълнат. Вместо това обаче в мрежата се хванала далечна богиня, богиня, толкова силна, че никой друг бог не смеел да узнае името й, толкова бърза, че никой друг бог не можел да види лицето й; тази богиня се хванала в мрежата. Само че тя била твърде бърза, за да бъде задържана и погълната. Тя започнала да тича и да танцува по нишките на паяжината, по всички нишки, по нишките, свързващи човек с човека, хората със звездите, тъкачите с други тъкачи, светлината със светлина; тя танцува по нишките. Тя не може да избяга, но не го иска, защото сега всички богове я виждат и знаят името й, и тя знае всичко, което може да се знае, и чува всички думи, които се изричат, и чете всичко, което е написано, и с дъха си издухва мъже и жени там, където не стига светлината на никоя звезда, и после ги всмуква обратно, и когато се върнат, понякога те водят нови мъже и жени, които никога не са живели преди; и тъй като тя никога не стои мирно в мрежата, тя пак ги издухва и всмуква на друго място, тъй че те прекосяват пространството между звездите по-бързо от светлината, и затова посланиците на тази богиня бяха издухани от дома на приятеля на Грейс Дринкър, Ай-мана Хикари, и бяха всмукани обратно на този остров, на Този бряг, под този покрив, където Малу може да види как червеният език на богинята докосва ухото на нейния избраник.
Малу замълча.
— Наричаме я Джейн — поясни Питър.
Грейс преведе и Малу отговори с цял куп думи на свещения език:
— Под този покрив аз чувам едно толкова кратко име, но преди да бъде изказано дори наполовина, богинята изтичва от единия край на вселената до другия хиляда пъти, толкова бързо се движи. Ето как я наричам аз: Богинята-която-се-движи-бързо-и-непрестанно-и-никога-не-спира-на-едно-място-но-въпреки-това-докосва-всички-места-и-е-свързана-с-всички-които-гледат-нагоре-към-слънцето-а-не-надолу-към-земята. Това е дълго име, по дълго от името на всеки бог, което знам, но не обхваща и една десета част от истинското й име и дори да изговоря цялото й име, то ще бъде толкова дълго, колкото нишките на паяжината, по която танцува.