Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Малу обаче не погледна храната. Направо кимна на Питър и Сиванму.
Гребците останаха втрещени. Грейс бе сащисана. Пристъпи към тях.
— Той ви вика — обясни тихо.
— Пали каза, че не можем да ядем с него — отбеляза Питър.
— Освен ако не ви покани. Как така ви кани? Не мога да си обясня.
— Да не ни прави някаква клопка и после да ни убиете за светотатство?
— Не, той не е бог, обикновен човек е. Свят човек, мъдър, велик, но обидата към него не е светотатство, а просто израз на недопустимо лошо възпитание, затова не го обиждайте. Моля, елате.
Те се приближиха до него. Когато застанаха пред купичките и кошниците с храна, той избълва порой от думи на самоански.
А дали беше самоански? Питър погледна смутено Сиванму и прошепна:
— Джейн не разбира какво казва.
Джейн не разбираше, но Грейс Дринкър го разбра:
— Говори ви на древния свят език. Онзи, в който няма английски или други европейски думи. Езикът, на който се говори само с боговете.
— Защо тогава го говори на нас? — поинтересува се Сиванму.
— Не знам. Той не ви приема за богове. Поне не вас двамата, но казва, че му носите някакъв бог. Иска първо да седнете и да опитате храната.
— Може ли? — попита Питър.
— Моля ви да го направите.
— Имам чувството, че тук не се придържате към установен сценарий — отбеляза той.
В гласа му Сиванму усети лека неувереност и си даде сметка, че опитва да се шегува само за да прикрие страха си.
— Има установен сценарий — отговори Грейс, — но не вие го пишете, а и аз не знам какъв е.
Те седнаха. Опитаха от всяка купичка и кошница, които им подаваше Малу. Той пъхаше пръсти в съдовете след тях, опитваше, сдъвкваше и преглъщаше всичко, което вземеха те.
Сиванму нямаше апетит. Надяваше се, че не очакват от нея да яде същите количества, които поглъщаха самоанци-те. Така щеше да повърне, преди да са стигнали до съществената част.
Храната обаче явно не беше толкова гощавка, колкото ритуал. Те опитаха от всичко, но не изядоха нищо. Малу каза нещо на Грейс на свещения език и тя предаде нарежданията му на езика на простолюдието; неколцина мъже се приближиха и отнесоха кошниците.
Сетне напред пристъпи съпругът на Грейс с гърне, пълно с нещо. Някаква течност, защото Малу го вдигна и отпи. Подаде го на тях. Питър го пое и опита.
— Джейн казва, че сигурно е кава. Леко отровно, но тук е свещена напитка.
Сиванму също опита. Течността имаше плодов аромат и накара очите й да се насълзят; в устата й остана едновременно сладникав и нагарчащ привкус.
Малу кимна на Грейс и тя се приближи и коленичи в гъстата трева пред навеса му. Щеше да превежда, не да участва в церемонията.
Малу избълва куп думи на самоански.
— Отново свещеният език — промърмори Питър.
— Не говорете, моля, неща, които не са предназначени за ушите на Малу — предупреди го Грейс. — Трябва да превеждам всичко и той ще се обиди много, ако в думите ви личи неуважение.
Питър кимна.
— Малу казва, че сте дошли с богинята, която танцува сред паяжините. Аз никога не съм чувала за такава, а мислех, че съм запозната с цялата митология на народа си, но Малу знае неща, които не са достъпни за никого другиго. Той казва, че ще говори на тази богиня, защото знае, че наближава смъртния й час, и ще й каже как може да се спаси.
„Джейн — помисли Сиванму. — Той знае за Джейн. Как е възможно? И как може той, който не разбира нищо от съвременна техника, да каже на едно компютърно същество как да се спаси?“
— Сега той ще ви каже какво трябва да стане и нека ви предупредя, че изказването му ще бъде дълго и вие трябва да седите неподвижно през цялото време и по никакъв начин да не опитвате да ускорите процеса. Той трябва да го изрази в подходящия контекст, затова ще ви разкаже историята на всички живи същества.
Сиванму можеше да остане на рогозката с часове почти без да помръдне, защото го бе правила цял живот. Питър обаче не беше свикнал да седи превит и тази поза му бе изключително неудобна. Сигурно беше вече изтръпнал.
Грейс очевидно го прочете по очите му или просто познаваше добре западняците, защото каза:
— Можете да мърдате от време на време, но съвсем бавно и без да сваляте очи от него.
Сиванму се почуди каква част от тези правила и изисквания са измислени от самата Грейс. Малу изглеждаше по-спокоен. Все пак той ги бе поканил на трапезата си, докато Грейс смяташе, че никой не може да яде с него; тя самата не беше запозната с правилата по-добре от тях.
Сиванму обаче остана неподвижно. И без да сваля поглед от Малу.
Грейс продължи да превежда:
— Днес облаците преминаха пред слънцето, гонени от вятъра, и въпреки това не е валяло. Днес една лодка прекоси морето, водена от слънцето, и въпреки това не достигна огъня, когато докосна брега. Така е било и в първия ден от всички дни, когато Господ докоснал един облак в небето и го завъртял толкова бързо, че той избухнал в пламъци и се превърнал в слънце, и тогава всички други облаци започнали да се въртят и да описват кръгове около слънцето.