Рожби на съзнанието

Новиня се събуди в мекото кресло, което й бяха донесли, И за миг не успя да си спомни къде се намира. В годините като ксенобиолог тя бе заспивала неведнъж на стола в лабораторията И затова сега се огледа, за да види върху какво е работила, преди да задреме. Какъв биологичен проблем е опитвала да разгадае?

Сетне забеляза Валънтайн, застанала до леглото на Андрю. До леглото с тялото на Андрю. Сърцето му бе някъде другаде.

— Трябваше да ме събудиш — каза Новиня.

— Току-що идвам. А и сърце не ми даваше да те будя. Казаха ми, че почти не спиш.

Новиня се изправи:

— Странно. На мен пък ми се струва, че само това правя.

— Джейн умира.

Сърцето на Новиня подскочи.

— Съперницата ти, знам — добави Валънтайн.

Новиня погледна в очите на другата жена, за да види дали в тях има гняв или насмешка. Ала не. Видя само състрадание.

— Имай ми доверие, знам как се чувстваш — увери я Валънтайн. — Преди да се влюбя и да се омъжа за Якт, Ендър беше целият ми живот. Никога обаче не съм била негова. О, за известно време в детството му аз бях най-важният човек за него — но това бе разрушено, защото военните ме използваха, за да го насърчавам да продължи, когато искаше да се откаже. И след това Джейн бе единствената, с която споделяше шегите си, наблюденията си, най-съкровените си мисли. Джейн беше тази, която виждаше и чуваше каквото вижда и чува той. Аз пишех книгите си и след завършването на всяка от тях получавах вниманието му за няколко часа, за няколко седмици. Той използваше идеите ми и така аз чувствах, че носи частичка от мен у себе си. Той обаче бе отдаден на нея.

Новиня кимна. Наистина разбираше.

— Сега обаче имам Якт и вече не съм нещастна. И децата. Колкото и да обичам Ендър, силния мъж, дори проснат в това легло, креещ — за една жена децата са по-скъпи, отколкото може да бъде кой да е мъж. Ние се преструваме, че не е така. Преструваме се, че ги раждаме заради него, че ги отглеждаме заради него. Ала това не е вярно. Ние ги отглеждаме заради тях самите. Оставаме е мъжете си заради децата. — Валънтайн се усмихна. — Ти постъпи така.

— Останах с неподходящия мъж — отвърна Новиня.

— Не, останала си с подходящия. Твоят Либо, той е имал жена и деца — те са имали право да го задържат. Ти си останала с друг мъж заради децата си и въпреки че от време на време са го мразили, те са го обичали, и въпреки че понякога той е бил слаб, в други случаи е бил силен. Правилно си постъпила, че си го задържала заради тях. Това е било един вид защита за тях.

— Защо ми говориш тези неща?

— Защото Джейн умира, но може да оцелее, ако Ендър я повика.

— За сложи пак кристала в ухото си? — изсъска презрително Новиня.

— Това отдавна не им е нужно. Също както Ендър вече не се нуждае от живот в това тяло.

— Той не е толкова стар — възрази Новиня.

— Три хиляди години.

— Това е ефектът па относителността. Той всъщност е на…

— Три хиляди години — повтори Валънтайн. — През това време цялото човечество беше негово семейство; той беше като баща на служебно пътуване, който се връща у дома само от време на време, но когато е сред семейството си, съди справедливо и дава нежност на всички. Това се случваше всеки път когато стигнеше в някой човешки свят и говорете от името на някой мъртвец; опитваше да навакса пред семейството за отсъствието си. Той живя три хиляди години и не виждаше края на това лутане, умори се. Затова накрая напусна голямото семейство, за да има по-малко; обичаше те и заради теб изостави Джейн, която му бе като съпруга през всичките тези години на скитане; тя стоеше, така да се каже, у дома и се грижеше за милиардите му деца, казваше му какво правят, грижеше се за къщата.