Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
На Коледа отидоха на утринна служба в катедралата. Фермина зае мястото, където най-ясно бе достигала до нея съкровената музика на Флорентино Ариса, и показа на братовчедка си къде точно през една друга коледна нощ бе видяла за пръв път отблизо уплашените му очи. Дръзнаха да отидат двете сами до Портала на писарите, купиха си сладкиши, забавляваха се в магазина за книжни гирлянди и Фермина Даса показа на братовчедка си мястото, където внезапно бе открила, че любовта й е била само измамна илюзия. Тя сама не съзнаваше, че всяка нейна стъпка от къщи до колежа, всяко място в града, всеки миг от неотдавнашното й минало изглеждаха, че съществуват благодарение на Флорентино Ариса. Илдебранда й го каза, но тя не го призна, защото никога не би признала истината, че за добро или зло, Флорентино Ариса бе единственото, което й се беше случило в живота.
През тези дни пристигна един белгийски фотограф, който настани ателието си на горния етаж на Портала на писарите, и всеки, който можеше да си плати, използува възможността да си направи портрет. Фермина и Илдебранда бяха от първите. Изпразниха гардероба на Фермина Санчес, поделиха си най-съблазнителните дрехи, чадърчета, празнични обувки, шапки и се предрешиха като дами от средата на века. Гала Пласидия им помогна да стегнат корсетите, показа им как да се движат в телените обръчи на кринолините, как да си сложат ръкавиците, да си закопчаят ботите с високи токове. Илдебранда си избра широкопола шапка с щраусови пера, които се спускаха по гърба й. Фермина си сложи една по-късна, украсена с плодове от боядисан гипс и батистени цветя. Накрая сами се смяха, като се видяха в огледалото колко приличат на дагеротипите на бабите си, и тръгнаха щастливи, заливащи се от смях, да направят най-неповторимите снимки в живота си. Гала Пласидия ги гледаше от балкона как вървят през градината с отворени чадърчета, как се кривят на високите токове и тласкат с цяло тяло кринолините като проходилки и ги благослови с „бог да ви е на помощ“ за фотографиите им.
Пред ателието на белгиеца се тълпяха хора, защото фотографираха Вени Сентено, наскоро станал шампион по бокс в Панама. Той беше в спортен екип, с ръкавици и с венеца на шампион на главата, ала не беше лесно да го снимат, защото трябваше да се задържи в нападателна поза една минута, без да диша, но щом я заемеше, фанатичните му почитатели избухваха в овации и той не можеше да устои на изкушението да им угоди, като демонстрира изкуството си. Когато дойде ред на братовчедките, небето се бе заоблачило и всеки момент щеше да завали, но те дадоха да им напудрят лицата с нишесте и се подпряха така естествено на една алабастрова колона, че успяха да останат неподвижни много по-дълго време, отколкото допускаше благоразумието. Беше един вечен портрет. Когато Илдебранда почина, почти столетница, в имението си „Флорес де Мария“, намериха портрета й под ключ в скрина на спалнята й, скрит в гънките на парфюмирани чаршафи заедно с останките от едно писмо, изтрито от годините. Фермина Даса държеше своя портрет дълго време на първата страница на семейния албум, откъдето той изчезна незнайно как и кога и се озова в ръцете на Флорентино Ариса след куп невероятни случайности, когато и двамата бяха надхвърлили шестдесетте.
Площадът пред Портала на писарите беше претъпкан до балконите, когато Фермина и Илдебранда излязоха от ателието на белгиеца. Забравили бяха, че лицата им са белосани с нишесте и устните им изрисувани с шоколадовокафяво мазило, а облеклото им не е подходящо нито за часа, нито за епохата. Улицата ги посрещна с освиркване и задевки. Бяха притиснати в един ъгъл, мъчейки се да избягат от публичните подигравки, и в този миг видяха ландото с дорестите коне да си проправя път през навалицата. Подсвиркванията секнаха и враждебните групички се разпръснаха. Илдебранда никога нямаше да забрави първото си впечатление от мъжа, който се появи на стъпалото, атлазеното му облекло с брокатена жилетка, увереното държане, нежността в очите, властното му присъствие.
Въпреки че никога не бе го виждала, тя моментално го позна. Фермина Даса й бе споменавала за него съвсем случайно и без никакъв интерес веднъж миналия месец, когато отказа да мине покрай къщата на маркиз Де Касалдуеро, защото ландото със златистите коне стоеше пред портала. Каза й кой е стопанинът и се опита да й обясни причините за своята неприязън, но дума не продума за неговите стремления. Илдебранда го забрави. Но когато го позна, застанал на вратата на каретата като видение от приказка с единия крак на земята, а другия на стълбичката, — тя се почуди на акъла на братовчедка си.