Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Бъдете така любезни да се качите — покани ги доктор Хувенал Урбино. — Ще ви откарам, където заповядате.
Фермина Даса понечи да откаже, но Илдебранда вече бе приела. Доктор Хувенал Урбино скочи на земята и с върха на пръстите, почти без да я докосва, й помогна да се качи в колата. Фермина, останала без избор, я последва с пламнало от яд лице.
Къщата им беше само на три преки разстояние. Братовчедките не разбраха дали доктор Урбино се бе наговорил предварително с кочияша, но сигурно беше така, защото колата се кандилка повече от половин час. Те седяха на главната седалка, а той срещу им, с гръб към движението. Фермина извърна лице към прозореца и се задълбочи в гледката. Илдебранда, напротив, беше очарована, а доктор Хувенал Урбино двойно по-очарован от нейната очарованост. Щом колата потегли, тя усети топлия мирис на естествена кожа от седалките, уюта на тапицираното купе и каза, че на такова място с радост би останала да живее. Скоро почнаха да се смеят, да си разменят шеги като стари приятели и находчиво преминаха към един хлапашки жаргон, който се състоеше в това да поставят пред всяка сричка от думите една уговорена сричка. Правеха се, че вярват, че Фермина не ги разбира, макар добре да знаеха, че не само разбира, по и следи разговора, затова го и продължаваха. В един миг, след като дълго се бяха смели, Илдебранда призна, че не може повече да понася изтезанието на ботите.
— Нищо по-лесно — каза доктор Урбино. — Хайде да видим кой ще изпревари.
Той започна да развързва връзките на обувките си и Илдебранда прие предизвикателството. Не беше лесно, защото банелите на корсета й пречеха да се наведе достатъчно, но доктор Урбино нарочно се разтакаваше, докато тя извади ботите изпод полата си с тържествуващ смях, сякаш току-що ги беше уловила в езеро. Тогава двамата погледнаха Фермина и видяха прекрасния й профил на златен кос като изсечен в пожара на залеза. Беше тройно вбесена: поради несправедливото положение, в което се намираше, поради свободното държане на Илдебранда и защото бе сигурна, че колата обикаля безсмислено само за да удължи пътя. Но Илдебранда се бе развихрила.
— Сега разбирам — каза тя, — пречели са ми не обувките, ами тая телена клетка.
Доктор Хувенал Урбино се досети, че имаше предвид кринолина, и влезе в играта. „Нищо по-лесно — отвърна. — Свалете я.“ С ловък жест на фокусник той извади кърпата си от джоба и си завърза очите.
— Няма да гледам — каза той.
От превръзката ясно изпъкнаха правилно очертаните му устни сред кръглата черна брада и мустаците със заострени краища и девойката в миг се усети обзета от паника. Погледна Фермина, но сега тя не беше гневна, а втрещена от ужас, че Илдебранда може да си свали полата. Илдебранда стана сериозна и я попита със знаци: „Какво ще правим?“ Фермина Даса й отвърна по същия начин, че ако не тръгнат веднага към къщи, тя ще скочи от колата в движение.
— Аз чакам — каза докторът.
— Вече може да гледате — отвърна Илдебранда. Като свали превръзката, доктор Хувенал Урбино видя момичето променено й разбра, че играта е свършила, и то зле. Направи знак на кочияша, който зави обратно, и колата стигна до Евангелската градина в момента, когато пазачът палеше уличните фенери. Всички църкви биеха за вечерня. Илдебранда побърза да слезе, малко смутена от мисълта да не е разсърдила братовчеда си, и се сбогува с доктора само с ръкуване. Фермина стори същото, но като понечи да отдръпне ръката си в атлазена ръкавица, доктор Урбино стисна силно пръстите й.
— Очаквам вашия отговор — каза й той.
Тогава Фермина рязко се дръпна и празната ръкавица остана да виси в ръката на доктора, но тя не изчака да си я вземе обратно. Легна си, без да вечеря. Илдебранда, след като хапна в кухнята с Гала Пласидия, влезе в спалнята, сякаш нищо не се бе случило, и взе да коментира с присъщата й духовитост случките от следобеда. Не скри възхищението си от доктор Урбино, от неговата изисканост и очарование. Фермина Даса не й откликна с никакъв коментар, но вече не беше ядосана. В един миг Илдебранда й довери: когато доктор Хувенал Урбино си вързал очите и тя видяла блясъка на идеалните му зъби между розовите устни, изпитала непреодолимо желание да го изяде от целувки. Фермина Даса се обърна към стената и сложи край на разговора, като каза без желание да я обиди, а по-скоро с усмивка и от сърце:
— Каква си мръсница!
Спа на пресекулки, навсякъде й се явяваше доктор Хувенал Урбино: смееше се, пееше, зъбите му мятаха серни искри, както бе със завързани очи, занасяше се с нея, като й говореше на непонятен жаргон без определени правила в някаква друга карета, която се изкачваше към гробището на бедните. Събуди се изнемогнала много преди да е съмнало, и остана да лежи със затворени очи, мислейки за безброя години, които тепърва й предстоеше да изживее. После, докато Илдебранда се къпеше, припряно надраска едно писмо, припряно го сгъна и също тъй припряно пъхна в плика и преди Илдебранда да е излязла от банята, тя вече го бе изпратила по Гала Пласидия на доктор Хувенал Урбино. Беше типично нейно писмо, без нито една дума в повече или в по-малко, с което казваше само: „Да, докторе“, и нека да говори с баща й.