Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Ти ме ядоса ужасно — каза тя, обърсвайки носа си с опакото на облечената в ръкавица ръка. — Правех най-доброто, на което съм способна, и знаеш колко ме е страх. А ти само ме критикуваше и ме командваше. Не ми каза една насърчителна дума. Не знам как очакваш някой да научи нещо по този начин.
— Не говорим за това. Как смееш да ме ругаеш?
— А ти какво правеше с мене? Само ме ругаеше! — изтъкна Фийби с неугаснал пламък в очите.
Катон се поколеба, вгледан в разяреното й личице. Мразеше да оставя нещата по средата, но изражението на Фийби си оставаше същото. Тогава той каза нерешително:
— Явно ти е дошло в повече за първия урок. Ще опитаме отново утре.
— Трябва ли? — изпъшка Фийби. — Не виждаш ли, че е безсмислено?
— Не, не виждам — отсече той и повдигна брадичката й. — Ще се научиш да яздиш, дори да ми отнеме и година.
— Тогава ми дължиш едни дрехи за езда — заяви Фийби. — Дрехи за езда срещу урок по езда, нали така каза. И ако трябва да продължаваме с това мъчение, си длъжен да спазиш обещанието си.
Катон не беше от хората, които оставят дълга си неплатен.
— Много добре. Ще отидем в Уитни и ще имаш костюма. Обърна се и отиде към кобилата, която пак пощипваше тревата, пробила под снежната кора.
Фийби го загледа как хваща юздата и изведнъж през ума й мина една ужасяваща мисъл.
— Не съм готова да яздя сама по целия път.
— О, довери ми се — каза Катон и се засмя. — Знам това. Ще яздиш на допълнително седло зад мене.
След час Катон я свали от седлото й в двора на конюшнята в хана „Ръка и ножици“.
— Знаеш пътя до шивачката, предполагам?
Бръкна в джоба си и извади кожена кесия.
— Да, на Хай Стрийт е — отговори Фийби. Катон й подаде чантичката й.
— Вътре има близо тридесет гвинеи. Би трябвало да стигнат.
— Тридесет гвинеи! — Фийби зяпна, като почувства тежината на чантичката си. С това би могло да се купят десетина мускета и бог знае колко кожени жакета. — Мога ли да похарча всичко това?
— Съвършено съзнателно — каза той с лека усмивка. — Съмнявам се, че би могла да ме разориш.
Фийби се замисли. Нямаше причина да не се възползва от тази щедрост.
— При шивачката има една рокля, която Оливия много хареса — каза тя. — Оранжево и черно. Ще й стои великолепно.
— Оливия иска да носи рокля в оранжево и черно?
Катон се опита да си представи уравновесената си и вдълбочена дъщеря облечена в такава лекомислена дреха.
— Да, цветът много й отива. Тъкмо се питах… ами, може би ще можеш да й я купиш. Елън може да я поправи. Това може да й бъде подарък за рождения ден. — Фийби се разгорещи. — Тя има рожден ден другия месец, нали знаеш?
— А… да, знам — отвърна Катон. — Нямам навика да забравям важни дати.
— О, не исках да кажа това — побърза да го увери Фийби. — Просто мислех да ти дам идея, ако случайно нямаш.
— Колко мило — измърмори Катон.
— Може ли да й я купя?
— Може. Само бъди сигурна, че това, което купиш за себе си, ще има практическо приложение. Аз ще седна тук да пийна бира. Опитай се да не ме караш да чакам дълго.
— Тези неща може да отнемат време — каза Фийби, говорейки обаче на гърба му, когато той се запъти да си потърси бира.
След час Фийби се върна в „Ръка и ножици“.
— Къде е лорд Гранвил? — обърна се тя към собственика.
— Позволете да ви придружа, милейди. — Мъжът направи дълбок почтителен поклон, който накара Фийби да се усмихне. Поне веднъж да се почувства маркиза Гранвил. Вдигна глава, украсена с нова шапка с пера, и последва собственика с царствена походка.
Той отвори една врата на първия етаж.
— Лейди Гранвил, милорд.
Катон, дълбоко замислен, седеше в едно кресло пред огъня, подпрял крака на решетката и стиснал халба с бира. Той обърна глава, после бавно се изправи.
— Е, милейди, надявам се, че не сте си загубили времето. Фийби засия.
— Нали е красиво? — Тя пристъпи в стаята, поглаждайки гънките на тъмнозелената рокля с широки поли. Подръпна прилепналия жакет, който се спускаше по ханша й. — Сребристата дантела беше много скъпа, но шивачката ме увери, че е по последна мода.
— Модата винаги е нещо скъпо — съгласи се Катон.
Не би могъл да не обърне внимание на това ново превъплъщение на жена си. Фигурата й беше безспорно елегантна.
— И панталоните ми стоят чудесно. Късмет имам, нали? — Фийби се завъртя и тъкмо щеше да повдигне задната част на полите, когато осъзна, че ханджията още стои на вратата с широко отворени очи. — Благодаря, стопанино — каза тя величествено и го изчака да се поклони и да се оттегли.
После вдигна задната част на полата.