Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Горенето в устата и гърлото намаля, парещи горещи вълни преминаха през тялото му, стигаха чак до върховете на пръстите на краката и ръцете му.
Неговото Аз започна да се освобождава от веригите на времето, тялото му се уголеми до огромна зала от блестящ алуминий, в която съзнанието му се носеше като сребърен цепелин. Когато отново изплува от люшкащата се шир на празното си тяло, забеляза, че очите му се отвориха. Постепенно картините от заобикалящата го среда проникваха в него.
Той танцуваше. Обгърнат бе от цветове и образи. Чувствуваше формите на женско тяло. Една жена бе обвила ръце около раменете му. Стори му се позната, бе я виждал някъде преди. Правилни черти, чувствени устни, големи сини очи. Върху червеникавата коса, която падаше на плитки по раменете и гърба, тя бе сложила пера от марабу. Роклята й бе от блестящи ивици, които при всяко движение разкриваха златистокафявата й кожа.
Той се носеше, безтегловен като перце на летен вятър. Никога досега не беше чувствувал така осезаемо какво щастие е да притежаваш друго тяло. Всеки допир, всяко движение, всяко възприятие на сетивата бе съзвучие. Шумолейки, цветовете милваха кожата му, ухания се превръщаха в развяващи се була. Той се остави да го носят, усмивката й проникваше в гърдите му.
Жената целуна дланите му.
— Позна ли ме? — прошепна тя. Дъх, с ухание на люляк погали ухото му.
Той поклати неопределено глава.
— Аз съм Мона, шампинга по бицепсови кълба на красивото тяло в балистична трамплинна акробатика — тя се засмя, гукайки. — Колко си прекрасен, мой сладък другарю в играта.
Те танцуваха плътно прегърнати. Електронни звуци караха всяка фибра в тях да тръпне. Мона се притисна сладострастно до него, той виждаше и чувствуваше само нея, всичко останало изчезна.
В дъното на съзнанието му се мярна смътна представа — сигурно дяволът имаше пръст в чувствата му към Мона, но и това му бе безразлично. Съвсем не му се щеше да се брани. Желанието го грабна, надви го и той не искаше нищо друго по-пламенно от това, да притежава жената, която държеше в ръцете си.
Трептящите върхове на пръстите й нежно докосваха кожата му.
— Чувствувам, че ставам лунатичка — изстена тя. — Конюгати с тебе, каква палеща мечта на крилете на унеса! Ела, нека потърсим стаите на щастието.
Той я притисна до себе си, устата й меко допря устните му.
Чужда ръка се вкопчи болезнено в неговата, мъчеше се да го откъсне. Той се опитваше да се освободи, раздразнен от вмешателството. Тя не се остави да бъде отхвърлена. Една сянка си проби път между него и Мона, един неясен глас удари в ухото му.
Жадуваната жена се освободи от ръцете му. Първата му мисъл бе да се противопостави, но с удивление установи, че гневът му бе отслабнал. Магията бе рухнала, настроението — мъртво. Обзе го вяло безразличие.
Сега видя, че чуждата сянка бе Лука.
Мона стоеше, като че ли някой я бе полял в лицето със студена вода. Лука прошепна нещо в ухото й. Изумена, тя поклати глава, след това по лицето й премина израз на разбиране.
— Жалко — каза тя, целуна Асмо по бузата и се обърна, за да тръгне.
Лука го погледна смутено.
— Зная, че ви отнех едно удоволствие. При нормални обстоятелства държанието ми би било във висша степен скандално, но обстоятелствата не са нормални.
Той я изгледа, изпълнен с недоумение. В главата си усещаше тъпа празнота. Мона му махна още един път меланхолично и изчезна сред танцуващите двойки.
Очевидно мълчанието му трая твърде дълго. Лука сви рамене и си тръгна, без да каже дума.
— Лука — изрече той с усилие, — почакайте. Не искате ли да ми обясните?
Тя колебливо спря.
— Попитайте Йона, това е нейно дело. В същност аз не биваше да се намесвам.
— А защо го?…
Тя кимна, като че бе очаквала въпроса.
— Тъй като не можах да понеса да се отдадете на жена, към която не изпитвате нищо — за момент замълча и бързо прибави: — А това е нарушение и спрямо КАПИНОМА.
Асмо изостри слух. Тъпото чувство зад слепоочията му отслабна.
— Как така?
— Подведоха ви да изпиете конюликс, без да сте дали съгласието си.
— Изричате го с тон, като че ли това е ужасяваща подлост.
— Ако някога бяхте преживели последиците, бихте разбрали.
— Какво трябва да разбера?
Тя го изгледа, в погледа й имаше следа от колебание.
— Вие нямате и най-малка представа?