Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Той искаше да отговори нещо, но целувките й му попречиха да го направи. За кратък миг видя очите й и се изплаши. Бяха като мъртви, без какъвто и да е израз. С енергичен тласък я отблъсна. Усмихвайки се като лунатичка, тя отново дойде към него, вкопчи се и се опита да го целуне. Асмо я отблъсна и хвана ръцете й откъм гърба.
Йона се изви, за да освободи ръцете си, и изкрещя с пронизителен глас.
— Така ще бъде с всички ви. Гледайте насам! Ще ви взимат със сила! Безволеви като зермати, зависими от перверзното му желание!
Той я пусна. Йона направи няколко крачки, след това се обърна. Лицето й бе разкривено като от нетърпима болка. По бузите й се стичаха сълзи.
— Коварно псе! Насилник! — крещеше тя, като че ли искаше да го заплюе с ругатни. — Дано се задушиш от жаждата си за власт, от гнусното си високомерие! Направи ни твое притежание, накарай ни да танцуваме по твоята воля, аз не мога да ти попреча! Но днес още един път ще ме има всеки, който ме желае!
Прозвуча одобрително свиркане и похотлив смях. Тя протегна ръце.
— Кой се осмелява да ме обича?
Под ликуващите възгласи на зрителите, от които повечето не бяха разбрали какво се бе случило между нея и Асмо, Хилко и няколко други отново я качиха на масата. С жадни ръце те й свалиха дрехите.
Асмо се обърна, бързо взе да си пробива път към изхода. Не разбираше нищо. Като че ли се задушаваше от повдигане.
16.
Зашеметен, Асмо вървеше по поляната. Някой застана пред него, препречи пътя му. Той погледна нагоре.
— Не бива да го взимате така сериозно — каза Лука. Той започна да се смее.
— Какво не бива да взимам сериозно?
Всичко му бе безразлично, трябваше само да говори нещо, за да не си признае колко дълбоко бе засегнат. Тя се усмихна уморено.
— Безсмислено е да се борим срещу действителността, Асмо. Не можем да я променим, следователно трябва да я понасяме.
— Не. Аз ще направя нещо, в противен случай ще загубя разсъдъка си.
— Ще свикнете с нашия живот. Елате, ще отидем в моя апартамент. Там можем на спокойствие да изпием по един феликс, това ще ви наведе на други мисли.
След кратко пътуване стигнаха до частните помещения на Лука.
Лука намали светлината, спря музиката и махна раздвижените панорамни картини. Настана благотворна тишина. Асмо бе седнал в кресло, навел го бе назад и гледаше нагоре към тавана. Лицето му бе като от камък.
Измина минута, след това още една.
— За какво мислите, Асмо? Споделете го, това е най-добрият метод да се компенсира отрицателното впечатление.
Той не се помръдна.
Тя чакаше. Постепенно държанието му й се стори зловещо. Той реагираше по начин, който противоречеше на очакванията й. Считала бе, че психическата му устойчивост е в състояние да се справи с всякакви натоварвания. От Йона ли бе толкова разочарован? Или едва сега се проявяваше реакцията от напрежението в резервата на аслотите?
Лука се отдели от стената, където бе стояла със скръстени ръце, и седна в креслото в близост до него.
— Искате ли един феликс? — попита тя. — Или предпочитате хеписпот?
Асмо вдигна глава.
— Благодаря, нищо ми няма. Нуждая се само от няколко минути покой, за да се справя с чувствата си. Така съм свикнал, това бе подготовката за първия тест по космическа годност.
Лука стана и закрачи напред и назад из стаята.
— Вие твърдяхте, че произхождате от чужда планета. До този миг го считах за изключено. Сега у мене, противно на разума, се събужда подозрението, че във вашите твърдения може би се крие зрънце истина.
Той я изгледа слисан.
— Какво ви навежда на тези мисли?
— Тестът по космическа годност. Мимоходом споменавате думата, значи ви е близка. От друга страна, е установено, че ние, дафотилите, не можем да предприемаме космически полети. Наблюдателните станции на луните на Астилот са заети само от зермати. Не зная какво повече да мисля по този въпрос.
— Може да ми вярвате, Лука, аз не черпя сведения за миналото си просто от въздуха. Споменът расте от ден на ден, засега са само дреболии, но чувствувам как се сгъстяват. Аз работех като минералог в инсталация за добиване на метал. Станцията се наричаше Япетус. Япетус е осмата, не, деветата луна на планетата Сатурн. Тъй като тук няма планета, която да има повече от пет луни, Сатурн сигурно принадлежи към друга слънчева система — той спря, за да размисли. — Имах и друго име… почакайте… да, разбира се, името ми бе Асмо… не, Асмус, Асмус Фойерщаке.
— Фойерщаке? — Лука се изсмя. — Ама че смешно звучи. Защо, за бога, имахте нужда от две имена?
Асмо се загледа пред себе си. Лесно бе да се види как се напряга, за да открие отново взаимовръзките.