Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Асмо следваше Йона по еластични стъпала надолу към танцовата площадка. Малко поизостана, за да дочуе на какво се смееха. Но почти не разбра. Ставаше дума за сексуален тренинг, за клюки и за дребнава ревност, не един път чуваше разговарящите дружелюбно да се уверяват помежду си, че мнението на другия е израз на пълна тъпота. И колкото по-необичайна бе обидата, толкова по-голям бе възторгът им. От удоволствие те се тупаха по бедрата, с гръмък смях се хвърляха в обятията си, търкаляха се с крясък напред-назад.
Асмо се почувствува подтиснат при вида на този странен начин на забавление.
Зирто, Тонда и Уско изникнаха до него. Те се хилеха радостно.
Зирто плесна с ръце.
— Що за физиономия си направил, мили мой? Н едно порядъчно хепи-тепи човек трябва да се забавля. Правят се малко на луди, още повече, че настроението им е приповдигнато. Но именно това е хубавото, нали? — Той изпразни чаша и потупа Асмо по рамото. — Да се наслаждаваме, да пием, да даваме свобода на настроенията си.
Асмо механично посегна към чашата, която му бе предложена. Никой от Съвета ли не се сещаше, че ставаха жертва на самоизмама? Как искаха да променят живота на дафотилите, когато самите те бяха потънали във формите на този живот? Изобщо беше ли все още възможно да се тури край на упадъка и да се намери обратният път към разума и отговорността?
— Не мечтай! — каза Йона със смях. — Ела, всички вече те чакат.
Йона и Зирто го бутнаха върху подвижна лента, която в зигзагообразни извивки водеше от терасите надолу. Танцовата площадка сменяше цвета си в ритъма на музиката, танцуващите се движеха мудно, само с леки загатвания, лицата им бяха отпуснати като в транс.
Йона, Зирто, Зиза и Уско започнаха да танцуват всеки сам за себе си. Движенията бяха произволни, като че ли рожба на фантазията им. Асмо стоеше сред тях безпомощен и не знаеше какво да прави.
Зиза се наведе към него и прошепна:
— Обърнете се чрез Зеко към Зиган. Това е нашата учителка по удоволствия.
Едва бе успял да се обърне към Зем и да изрази желанието си, и полови глас, мек като кадифе.
— Зиган — отговорничка за игрите във вилата на Маатшапия — каза тя — ви желае много любов. Ритъм означава забрава. Откъснете се от мислите си, нагодете се към пулса на кръвта.
Той почувствува как ритъмът го поема, как тялото му почти само се поддава на люлеещите движения. Изведнъж забеляза Лука, която като другите наоколо се намираше в преобразено състояние. За него остана тайна откъде се бе появила така внезапно. За миг погледите им се срещнаха и слаба, замечтана усмивка пробягна по лицето й.
— Интерлудиумът приключи — прошепна Зиган с чувствен глас. — Следва зампа-тампа ескаландо. „Гръдта ти като пъпка на роза, навсякъде във вятъра на глетчера“. Пристъпваме към цикъла: влезте в ритъма, непълен такт на левия крак — зампа-тампа — десен крак — вдигнете ръце, затворете длани — зампа-тампа — затворете очи — отворете очи, отстъпете назад — зампа-тампа — извивка вдясно. Репитандо!
От ритъма на паузите се бе създала странно лееща се музика, танцуващите следваха указанията на Зиган и Асмо без усилие се включи, движейки се със сигурността на лунатик, воден от гласа, който още един път повтори първите четири такта.
Началото на композицията се състоеше от звуци, ухания и цветна светлина, но скоро подухна слаб ветрец и Асмо, който танцуваше с полузатворени очи, видя като през воал да се простира равнинна, обширна степна природа.
Ритъмът и музиката действуваха сугестивно. Съпротивата на Асмо рухна, волята му отслабна.
Отделните същества се бяха слели в един организъм. Те изглеждаха като омагьосани, подадоха си ръце и образуваха кръг. Безтегловността, прецизността, с която се движеха в един и същ ритъм, водеха до опиянение, създаващо чувството за общност на всички човешки същества.
Вятърът се засили, носещи се на парцали облаци обгърнаха степта, която спря да се извисява, те бавно падаха, планирайки към нея. Подът кънтеше под тропащите стъпки на танцьорите, вдигна се прах, пламна огън, обгърнаха ги пламъци. Въздухът бе изпълнен с мирис на пожар, прах и пот.
Тропически пороен дъжд. Остър освежителен хлад. Съскайки и изхвърляйки искри, огънят замря. Издигна се дим.
Дъжд, слаб и сребристосив. Езеро с цвят на олово, тераса, закрита от листата на стари дървета. Зад стоманения парапет — бял кораб, който празен и самотен се носеше по водата. Слънцето проби през облаците. В клоните на дърветата блестяха капки вода. Листата се оцветиха в жълто, след това в огненочервено, посипаха се надолу, покриха пода.
Бледосин ден. Хладен и мразовит въздух. Горски дървета стърчаха замръзнали към небето. Сенки на облаци. Мирис на сняг. Снежинки падаха меко и безшумно, ставаха все повече и повече, затанцуваха в бесен вихър.