Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Но тя не ме обича! В противен случай защо ми даде да пия конюликса? Или може би ще ми обясните и това?
Лука енергично разтърси глава.
— Йона е напълно отчаяна, Асмо. Тя вече не знае какво върши. За да привлече вниманието ви върху себе си, прибягва към всяко средство, дори и когато е безумно.
— Може би имате известно право — каза той замислено. — Но ако свържем нещата, зад тях се крие още нещо. Външното съвпадение между Йона и Йохана не е случайно. Задачата й очевидно има пряка връзка с плановете, които се преследват чрез мене. Това трябва да е група, която разполага вече със значителни сили. Тя ме е довела против волята ми и против КАПИНОМА на Астилот. Във всеки случай кефалоидите участвуват или като средства към целта, или за своя сметка. Вероятно искат да ме използуват да им разтворя изцяло вратата към властта.
— Наистина ли вярвате, че кефалоидите биха могли да се надигнат срещу нас? — попита тя, изпълнена със страх. — И именно Йона играе в това някаква роля?
— Ролята е по-голяма, отколкото смятате, Лука. И ако сте премълчали нещо за Йона, сега имате възможност да ми кажете истината.
— Не премълчавам нищо. Аз изобщо не разбирам какво имате предвид.
— Тогава искам да ви го кажа. Йона се опитва да прави интриги срещу Маатшапията. Тя иска да ме накара да загубя доверие в Зирто и в целия Съвет. А това вероятно е само първият й ход.
Лука скочи от креслото си.
— Не, Асмо! Защо й е да го прави? Това не може да е истина, не вярвам нито дума.
Той само сви рамене.
— Моля, извинете ме, но съмнението ви просто ми се струва чудовищно — тя замълча за момент. — Трябва да говорим за това със Зирто — добави с внезапна решителност.
— Какъв е смисълът? Аз се основавам на предположения, не съм в състояние да докажа нищо.
— И на мене ли не вярвате, Асмо? — каза тя тихо.
— Аз не ви вярвам, вие не ми вярвате! Така няма да направим ни крачка напред. С доверието е като с работата. Трябва само да се започне, след това всичко се оправя.
— Най-странното е, че ви вярвам, въпреки че сама не се разбирам. Преди два дена и на сън не бих помислила да ви обещая помощ при такива тежки обстоятелства. Всичко извън рамките на игра, което изисква някакво усилие, би ми се сторило нескромна претенция. Откакто ви познавам, нещо в мене се промени. Вече не скучая, изпитвам радост от съвсем всекидневни неща. Може защото започвам да откривам смисъл в съществуването си. Или пък надежда? Не зная, съвсем съм се объркана. Мисля, че говоря глупости.
Асмо я изгледа замислено. Първият му порив бе да каже нещо топло. Но се поколеба, а след това подходящият миг бе отминал.
Оранжев светлинен лъч пробяга по тавана на стаят: Лицето на Лука се промени, тя като че ли съсредоточено се ослушваше.
— Зирто и един мъж на име Моро молят да бъдат приети. Искате ли да говорите с тях?
— Съвсем ми е неудобно. Кой е този Моро?
— Някакъв виден философ в спорта. Той има настойчивото желание да ви види.
— От мене да мине — въздъхна Асмо.
Сегмент от стената се плъзна встрани. Зирто влезе ръка за ръка с красив мъж на около двадесет и пет години. Атлетичната му фигура бе облечена в червен костюм с флуоресциращи по дължина райета.
— Мога ли да ви запозная? — попита Зирто. — Моро е член на ръководството на Върховната федерация на спортните сектори за игри с топка на суша.
Лука и Асмо се поклониха.
Моро сложи ръка плоско върху челото си и също наподоби поклон.
— Да пребивавам в частните ви помещения ми се струва твърде нескромно — каза той с висок, звучащ носово глас. — Мога ли да си разреша да предложа да сменим мястото на нашия разговор?
— Благодаря за доброто намерение. Останете — Лука го покани с ръка и седна.
С това формалностите приключиха, посетителите си избраха напитки от бара и заеха местата си.
— Вие ще запитате какъв е поводът за моето появяване — започна Моро. — Е, правило на благоприличието е, чието незнание във вашия случай, мили Асмо, е простимо, почетният гост да не се оттегля преди присъствуващите шампинги. Затова искам да ви помоля от името на всички физионици да се върнете в празничните помещения.
Арогантният и поучителен тон на Моро събуди гнева на Асмо.
— В същност кой ви праща? — попита подчертано грубо той. — Мона?
— Не разбирам вашата острота — каза Моро обидено. — Никой не ме праща. Аз не съм зермат. За мене е чест да изпълня желанията на шампинга Мона. А и вие също, мили приятелю, би трябвало да съзнавате голямото щастие, което се крие в благосклонната симпатия на Мона шампинга. Един такъв шанс съдбата скоро няма да ви предложи отново. Като искрен приятел бих искал да ви посъветвам — не се колебайте, това ще бъде щастливото мигновение на вашия живот.