Безсилието на всемогъщите

— Как ти хареса ароматното ми творение? — попита той.

— Трябва да призная, че не можах да му се наслаждавам както следва. Носът ми е твърде необучен.

Зирто се засмя.

— Да, евгениката си има предимства. Но не се безпокой, с течение на времето и ти ще почнеш да усещаш наслада от уханията.

Асмо не изпитваше същата увереност, но в момента уханията не го интересуваха ни най-малко.

— Имаш ли понятие къде е Лука? — попита той.

— Мисля, че се е оттеглила в частните си помещения.

— Не разбирам защо. Имах чувството, че тя ще се забавлява тук.

— Погледни — поде Зирто, — Мона шампинга гледа към нас. Както чух, тя се е влюбила безумно в тебе.

Асмо спря и се освободи от ръката на Зирто.

— Защо отбягваш въпроса ми? Зирто мълчеше.

— Е, и какво?

— Всъщност аз нямах намерение… — започна той, запъвайки се, — ужасно ми е неприятно. Но ако настояваш, между Лука и Йона имаше разправия.

— И какво е неприятното?

— Нито една от двете не искаше да представи шампингата, въпреки че това е изключителна чест, тъй като… не, не мога да го изрека, твърде е неприлично.

— Хайде, престани най-накрая да говориш със загадки — каза нетърпеливо Асмо.

— Всеки съществува за всеки. Никой няма правото да ангажира някого единствено за себе си. Претенции за собственост в любовта — това е неморално в най-висша степен.

— Претенции? Нима върху мене?

— Ти минаваш за божествено създание, Асмо. Чудно ли е, ако дамите мечтаят за конюгати с тебе?

— Не разбирам нито дума.

— По препоръка на Съвета Лука се оттегли.

— Какво общо има Съветът с това?

Ние се надявахме, че изразяваме твоето мнение. Ти винаги си казвал, че отношенията ти с Йона съществуват още от времето преди Еманципацията…

— Много любезно, Зирто — прекъсна го Асмо ядосано, — но аз съм свикнал сам да се грижа за отношенията си. Най-добре ще бъде веднага да говоря с Лука, за да изясня тази безсмислица. Къде мога да я намеря?

— Моля те, Асмо — каза Зирто заклинателно, — ти си нашият почетен гост, трябва да останеш. Ако желаеш да я видиш, аз ще й съобщя. Тя ще се яви веднага, защото само това чака.

По време на разговора Йона бе останала в непосредствена близост, но се бе държала така, като е ли това не я засягаше. Заедно с Тонда и Уско открито обсъждаха епизоди от конюгати с шампингото Пенго, които предизвикваха бурна веселост. Сега тя се обърна към Асмо и му се хвърли на врата.

— Достатъчно приказки, време е за танци!

Йона го хвана за ръцете, притича с него през лехи с цветя и храсти и с възторжен вик го изтегли през въздушните пластове, подложени на налягането на светлинен и звуков шлюз.

Застанаха в помещение, в което цареше червеникав полумрак. В дълбочината се виждаше осветена танцова площадка, заобиколена от терасовидни галерии. Чуваше се приглушена музика с много ритъм и малко мелодия. Зрителите лежаха върху меки възглавници. Те пиеха, говореха един през друг, целуваха се. От време на време гръмваше смях, който се разливаше като вълна.