Безсилието на всемогъщите

— Да, но тя изисква сложна техника, а първо трябва да я имаш. Без писменост тя не може да бъде създадена. В развитието е невъзможно да се прескочи дори и едно стъпало. А след като йероглифното писмо един път е открито, то така бързо не можеш да се освободиш от него. Да, традицията е гравитацията на историята.

— Навлизаме в теория. История, традиция, какъв е смисълът на всичко това? Без стойност е за практическия живот.

Отчаян, Асмо подпря глава с ръце. Дафотилите и тяхното практично мислене! Само не и исторически познания. Само да не се разберат взаимовръзките. Това смущаваше душевното спокойствие. Как не искаха да го схванат?

Той се обърна към нея и каза сприхаво.

— Хайде, добре, нека говорим за практиката. Защо например Йона се увлече в тази безумна, недостойна за човека комедия? Бихте ли могли да ми отговорите на това?

Високият му глас я бе накарал да отстъпи уплашено крачка назад.

— Какво ви става, Асмо? Защо изведнъж кипнахте? Изпийте нещо за успокоение.

— Нищо не искам да пия — каза той. В гласа му трептеше нотка на възбуда и острота. — Настоявам за отговор! Ако постоянно се тровите с хапчета, това си е ваша работа. Но мене, моля, ме пощадете.

— Но хапчетата са безвредни!

— Те тровят разсъдъка ви, чувствата ви. Имаш ли кахър — хеписпот. Липсва ли любов — конюликс! Преял? Пауново перо. Срещу всяко състояние съществува средство. От естествените усещания не остава нищо. Ще ви кажа мнението си, Лука, дори и моментът да е лошо избран. Аз трябваше да го изкрещя в лицето на целия Съвет. След година или две Маатшапията ще бъде в същото състояние, в което днес видяхме шампингата и останалите дафотили. Процесът на душевното израждане вече не може да се спре.

— Не, не, Асмо, вие гледате твърде песимистично. Шампингите и техните приятели изобщо не ни интересуват. Това са слабоумни хора, изключения.

— Планетата Астилот е една лудница, а шампингите са каймакът на обществото. Но стига с това. Вие не ми отговорихте на въпроса за Йона.

Лука го изгледа безпомощно. Какво трябваше да отговори на тези упреци? Минаха няколко секунди, докато дойде на себе си.

— Страхувам се — започна тя колебливо, — че Йона има остър психически дефект. Само не мога да разбера защо отдавна не е в… — тя се прекъсна. В очите й се четеше смущение. — Струва ми се, че и аз ще загубя разсъдъка си. Не би трябвало да говоря с вас за това.

Той се усмихна уморено.

— Може би мислите, че не зная, че всички искат да ме манипулират. Тук нищо не става случайно. На врата ми се окача същество, досущ приличащо на жената, която някога обичах, зорко ме следят, влачат ме тук и там и искат да ме убедят, че е по мое собствено решение, дава ми се да Пия конюликс. С мене се държат по-лошо отколкото със зермат.

Лука го бе изслушала с растящо безпокойство.

— Неприятно ми е да говоря на тази тема, а и не бих искала да ви смущавам. Имам впечатлението, че обичате Йона. Затова ми се струва некоректно да я унижавам във вашите очи.