Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Благосклонно отказа опита на ентусиазираната група мъже да й изградят пирамида. Интересът и се насочи към Асмо. Тя му кимна със симпатия, след което му бе разрешено да целуне коленете й. Изведнъж тя затрепери, изправи го, притисна го към себе си и допря устни върху неговите.
— Не бъди така студен, това ме влудява — прошепна тя. — Обичай ме.
— — Аз не зная какво е любов. Притежавам само диплома за космически кораби втора класа.
Тя издаде вик на уплаха и го изгледа невярваща.
Асмо безобидно се захили. Със задоволство установи как шампингата се разкъсва между недоверие и любопитство. Както в повечето случаи — любопитството победи.
— Който и да си — прошепна тя, — ти ми харесваш. Искам да те пия! — Тя обви ръце около врата му и отново го целуна.
— Внимание — запъна се той, — нима не знаеш, че съм аслот, същество с ужасни пипала-смукачи?
Мона отметна глава назад и започна да се смее необуздано. След това очите й се озариха от блаженство и тя зачурулика с нежен глас: „Ти имаш пипала-смукачи на краката, за да можеш да целунеш любимата, висейки от стената?“
Шампингата го благослови, дари го с чувствена усмивка и се оттегли наперено, изпратена от бурни овации.
Асмо се мъчеше да си поеме дъх. Имаше чувството, че е попаднал под ковашки чук и благодареше на съдбата, че третирането с „конски дози“ завърши. Не би могъл да издържи още един шампинго. С подтиснати стенания той се свлече от рампата на сцената и заразтрива ребрата си.
Лука го бе наблюдавала и се отправи към него, изпълнена със съчувствие. Но Йона бе вече там, сложила ръка на рамото му. Лука се спря рязко, лицето й се вцепени, обърна се назад. Преди Асмо да успее да й каже дума, тя вече бе потънала в тълпата.
Йона като че ли не забеляза нищо. Със смях го изправи на крака.
— Ела — каза тя, — не прави такава страдалческа физиономия, забавата едва сега започва. Вземи един амалгин, той премахва болките.
— Предпочитам да не взема.
— Глупости, скъпи, та това е лекарство. Облечен в ливрея зермат се появи и му подаде съд с кървавочервена течност.
— Изгълтай го! — каза Йона. — Защо да се мъчиш, когато не е нужно?
Асмо сви рамене и изпразни съда. Само след две минути болките изчезнаха. Мускулите му жадуваха за дела, чувствуваше се в състояние да изкоренява дървета, толкова бе добре.
Междувременно вариоартът бе променил залата в нощен парк, появили се бяха беседки, обвити в цъфтяща растителност, водопади, тревни площи и храсталак, а над тях като нежно оцветени лампиони от синьото звездно небе висяха луните на Астилот. Зермати в златистозелени ливреи подреждаха върху постлани с бяло маси кристални купи с плодове, пастети, салати, сладкиши.
Йона и Асмо се настаниха в цъфнала беседка. Появи се веднага зермат с масичка за сервиране, пълна с ястия и напитки.
— Видя ли каква физиономия направи Лука? — попита Асмо.
— Лука? Дори не съм я виждала.
— Да не сте се скарали? Или се е случило нещо друго?
— Нищо не се е случило. Предполагам, че е изпаднала в едно от обичайните си настроения.
Йона бе заета с това да разделя в две чинии порция желиран пастет. Започнаха да се хранят, но мислите на Асмо бяха другаде. Опитваше се да се свърже с Лука чрез Зеко, но не получаваше отговор. Странно. Първо го бе убедила да дойде на вечерята с танци, а сега никаква я нямаше. Накрая се утеши с мисълта, че Йона може би имаше право, тя познаваше Лука по-добре от него. Но продължи да бъде неспокоен.
Пред обвитата в цветове беседка непрекъснато минаваха хора. Дафотилите се тълпяха около масата, поставена наблизо, и докато се обслужваха, внимателно разглеждаха Асмо със страхопочитателни погледи. Господата носеха костюми в пищни цветове, шарени перуки на букли, обици с благородни камъни, пръстени и огърлици. Асмо реши, че е облечен твърде скромно в зеления си кадифен фрак с брилянтени копчета, в сребърната риза и сребърните обувки, въпреки че докато ги слагаше, имаше чувството, че изглежда невероятно глупаво. Дамите бяха обгърнати в тесни, подчертаващи фигурата вечерни тоалети и той, не без удоволствие забеляза, че тъканите при определени светлинни ефекти имаха свойството да стават прозрачни.
Учудващо бе, че те унищожаваха необикновени количества пастети, сладоледени торти, меса и плодове и все пак успяваха да запазят класическата красота на формите на телата си.
Зирто изплува иззад един храст, огледа се с търсещ поглед и като откри Йона и Асмо, запъти се към тях. Зиза и Уско го придружаваха.