Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Той поклати глава.
— Конюликсът унищожава автономността на волята и предизвиква състояние на интензивна зависимост.
— Имате предвид… сексуална зависимост?
— Да, разбира се, каква друга?
Погледът му се насочи встрани от нея. Грозно съмнение се надигна в него. Затова ли Йона първата вечер?…
Лука взе ръката му.
— Да тръгваме, Асмо. Който не участвува в танца на двойки, няма работа тук.
Той не реагира. Тогава тя просто го дръпна след себе си. Вратата се плъзна встрани, нежна музика и сладки ухания ги заляха. Като пробуждащ се от сън, Асмо се огледа. Легло, свещи, кристал, стени с огледала, в камината — мъждукащ огън.
— В същност къде остана Йона? — попита той. Лука отбягна погледа му.
— Имайте малко търпение, ще се появи отново.
Той я повика чрез Зеко. Напразно. Тя бе на нула.
— Трябва да говоря с нея — настоя той, — необходимо е да се изясним, и то веднага! Искате ли да ми помогнете, Лука? Или изисквам твърде много?
Тя погледна ръцете си, след това с внезапна решителност вдигна глава.
— Добре тогава, елате. Може би ще имаме късмет. Малко по-късно те се намериха в зала с купол. Тя бе изпълнена с музика и оглушителен шум. Групи от дафотили притичваха по етажите, по галерии и мостове, търкаляха се по наклонени плоскости, подскачаха върху огромни гумени възглавници.
Асмо се ужаси при вида на този истеричен бяс. Крясъкът предизвикваше телесна болка у него. С най-голямо удоволствие би се върнал обратно.
Лука забеляза неприятното му чувство и смутено се усмихна.
— Не се безпокойте, просто са упоени. След няколко часа всичко ще премине.
Те се лутаха сред лабиринт от пътеки, оградени от жив плет, издигаха се с люлки, плъзгаха се по безкрайните завои на пързалка, балансираха по шведски стени от греди, колелца и лостове.
Лука не се отделяше от него. Стигнаха до поляна, върху която бе разпъната кръгла палатка. Любопитна тълпа се блъскаше пред входа. От вътрешността се чуваше глас, който му се стори познат. Той звучеше кресливо и предизвикателно. От време на време — протестни викове или недоверчив кикот. Та това бе Йона!
Асмо се втурна към входа. Приближи се достатъчно, за да чува това, което тя говореше.
— …КАПИНОМА! И хапчетата за настроение ще бъдат забранени. А нас, жените, ни очаква голямото щастие — поколението до самото си раждане да расте в собствените ни тела и да го храним със соковете на гърдите си! За да си набавим най-необходимото за живот, всеки ден ще трябва да работим. По този начин най-сетне ще бъде премахнато недостойното положение ние, дафотилите, да бъдем обслужвани от кефалоиди и зермати.
Отговорът бе бесен смях. От тълпата се чуха и единични подсвирквания, и язвителни подвиквалия. Все повече любопитни успяваха да преминат през входа и да влязат в палатката, напорът бе вече почти неудържим.
Асмо успя да си пробие път до предните редици. Йона бе стъпила върху маса, по която чиниите, купите и чашите бяха изблъскани встрани. Лицето й бе студено, по него бе изписана надменна недостъпност. В краката й бе коленичил Хилко, обгърнал с ръце единия й крак, устремил нагоре към нея поглед, озарен от блаженство.
— Смехът ще ви преседне — продължи тя — едва когато…
— Йона! Нима си полудяла?
Тя трепна, когато чу гласа на Асмо. След това щракна с пръсти, зермат й подаде чаша. Тя я вдигна до устните си, без да изпуща Асмо от очи. По лицето й премина едва забележима следа от усмивка.
Изпразни чашата, страстна въздишка се отрони от гърдите й. Наклони глава, като че ли се ослушваше. Очите й се стесниха, тя посочи към Асмо.
— Вижте, това е той — мъжът от миналото. Той ме обича по ужасен, разрушаващ всичко, на което сме свикнали, начин. Той не иска само моето тяло, той иска моите мисли, моите чувства, моя живот. Заради него трябва да се откажа от всички други мъже. Иска с мене да създава поколение, което да принадлежи само нему…
— Спри! — изкрещя Асмо. — Това е безумие. Спри!
Йона не се смути.
— Той е бащата на разрушението! Аз се подчинявам на желанията му. Заедно ще господствуваме над Астилот. Дафотилите и кефалоидите са ни еднакво подчинени. Аз съм вашата повелителка, прегънете колене, кланяйте ми се…
Асмо почувствува, че в него се надига леден гняв. Не можеше повече да търпи как тя обърква слушателите с лудостта си. Енергично си запробива път напред. Издърпа ръцете на Хилко от крака й и смъкна Йона от масата. Без да се съобразява със съпротивата й, я заблъска към изхода. Дафотилите, изпълнени със страх, се отдръпваха встрани.
Изведнъж тя спря да се съпротивлява, тялото й се отпусна, опря се в него, хвана го.
— Не ме оставяй сама — прошепна тя, — страх ме е. Аз трябва да умра, защото те обичам.