Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
По заснежени скали профучаваше леден вятър, тягостно виеше в пропасти и пещери. Слънце. От покрити със сняг планински склонове се показаха зелени пъпки, бързо пораснаха, разтвориха кадифеночервени цветове. Стените на котловината представляваха лист на гигантско цвете, ритъмът постепенно замря, избледня, ухание на рози заля танцьорите.
Асмо затвори очи. Постепенно забеляза, че се полюлява в бавния ритъм на музикалния антракт, че общността на танцьорите се е разпаднала и че той отново се е превърнал в отделно същество.
Замаян, той се огледа. Погледът му падна на Лука. Тя танцуваше близо до него. На сребристосивата светлина, която стените на котловината излъчваха, тя бе приказно нежна. Изглеждаше напълно освободена, движенията й имаха хармонията на същество, което се намира в пълно съзвучие със света.
Асмо изпита желание да не бъде вече сам, да я вземе в прегръдките си, да танцува, плътно притиснат до нея.
Заля го кълбо от зелена светлина, обгърна го и отново се отдалечи. Той го проследи с поглед. Сега то бе над Йона.
— Мога ли да те отведа за танц на двойки? — чу той нейния Зеко-глас.
Преди още да бе размислил, се съгласи. Откъде дойде изведнъж Йона? — питаше се объркан. Не искаше ли да танцува с Лука, или се лъжеше?
Йона застана пред него, поклони се с усмивка, пое ръката му и го поведе към края на танцовата площадка.
Само след няколко крачки стигнаха до полутъмно помещение. От тавана се спускаха прозрачни воали, във въздуха се носеше дъх на зюмбюли. В червеникавия полумрак Асмо забеляза няколко дами и господа, които лежаха на заоблени възглавници и гледаха надолу към малка площадка за танци. Под звуците на нежна мелодия се полюляваха пет или шест двойки, съвсем плътно прегърнати.
Йона побутна Асмо пред себе си към кръглата танцова площадка. Той вървеше като насън. Не усети, че тя се бе откъснала от него. Едва когато чу зад себе си възбудено пререкание, се; обърна. Господин в синьосребриста униформа държеше Йона в прегръдките си. Между веждите й се бе образувала отвесна бръчка, тя рязко отвръщаше главата си, когато той се опитваше да я целуне.
— Пусни ме, Хилко! Моля те!
Той упорито отказваше с глава.
— От седмици ме караш да чакам. Сега ме повика, значи ще танцуваме. Обещала си ми.
Асмо не знаеше какво да прави. От само себе си се разбираше, че трябва да се притече на помощ на Йона. Но желаеше ли тя изобщо помощта му? По всичко личеше, че и без него щеше да се справи много добре.
— Разбира се, Хилко — каза тя, — само че в момента не съм в съответното настроение — Тя замълча и го изгледа многозначително.
— Конюликс? — попита Хилко сияещ.
Тя се поколеба, след това му кимна.
— Добре, да пием. Ще ти предам съгласието си чрез Зеко.
Хилко разцелува бурно ръцете й.
— Благодаря ти — каза той и бързо се отдалечи, изпълнен с щастие.
Усмихната, Йона се обърна към Асмо.
— Извини ме, скъпи, все някак трябваше да се освободя от този глупак. Който влезе в това помещение, се излага на свободен избор. Непростимо оскърбление е да откажеш на предложение. Просто не трябваше да ме пускаш.
Асмо не разбираше за какво му говори. Как така я бе пуснал?
— Той ще се върне веднага — прошепна Йона. — Ще го отпратя. Моля те, не се намесвай и прави каквото ти кажа.
Още не се бе доизказала, и Хилко се появи със сребърен поднос, върху който имаше две купички. По повърхността на димящите напитки горяха бели кубчета в синкав пламък.
Лицето на Хилко грееше от усърдие и радост.
— Отново съм тук — каза той и запоглъща Йона с очи. Изглежда изобщо не забелязваше Асмо.
Тя му отне купичките.
— Ние имаме гост, Хилко, който не е запознат с танца на двойки. Мисля, че не можем да го оставим сам.
До тях изплува зермат с табла, пълна с чаши. Йона бутна в ръката на Асмо едната купичка.
— Да пием.
За Хилко тя взе чаша от таблата. Смаян, той ококори очи, вдигна ръце като да се защити. Искаше да каже нещо, но всичко се разви твърде бързо за него. Йона повече не му обръщаше внимание, кимна на Асмо и допря своята купичка до устните си.
Хилко издаде гъргорещ звук, а след това бе избутан встрани. Лука стоеше между тях. В очите й искреше гняв.
— Спри — каза тя остро и посегна към ръката на Асмо, — недей да пиеш!
Бе твърде късно, той беше вече изпразнил купичката.
— Какво търсиш тук? — изсъска Йона. — Изчезвай!
— Как се осмеляваш на такъв мръсен трик…
Асмо не бе повече в състояние да следи разправията. Питието гореше в устата и гърлото му. През стомаха му пробяга огнена струя. Той се разтърси, мъчеше се да си поеме въздух, ръцете му търсеха някаква опора. В очите му изскочиха сълзи. Не можеше вече да вижда, всичко се разля в цветни кръгове. Като през дебел слой памук в ушите му проникваха откъслеци от бурно пререкание.