Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Бриджет! Успяхме! Пожарната. Искам те пред камера. Мисля за минипола. Мисля за пожарникарска каска. Мисля за насочен маркуч.
Оттогава всичко е пълна лудница, ежедневната работа по новините е забравена и всички крещят в телефоните за връзки, кули и екипи. Определено е за утре и трябва да се явя в Пожарната служба в Луишъм в 11 ч. Тази вечер ще се обадя на всички да гледат. Нямам търпение да кажа на мама.
27 септември, сряда
55,5 кг (съсухрих се от притеснение), алкохолни единици З, цигари 0 (в пожарната пушенето е забранено), а после 12 за един час, калории 1584 (мн. д.).
9 ч. сутринта. Никога в живота си не съм била така унизена. Прекарах целия ден в репетиции и организиране на всичко. Идеята беше, когато включат Луишъм, да се плъзна надолу по пръта в кадър и да започна да интервюирам пожарникар. В пет часа, когато излязохме в ефир, бях кацнала на върха на пръта, готова да се плъзна надолу. Внезапно чух в слушалките гласа на Ричард да крещи: „Давай, давай, давай, давай, давай!“, тъй че се пуснах и започнах да се плъзгам надолу. Тогава той продължи: „Давай, давай, давай, Нюкасъл! Бриджет, имай готовност в Луишъм. Включваме те след трийсет секунди.“
Поколебах се дали да не се спусна по пръта до долу и да изтичам нагоре по стълбите, но бях изминала по-малко от метър, тъй че вместо това започнах да се катеря нагоре. После в ухото ми гръмна:
— Бриджет! В ефир си! Какво, по дяволите, правиш? Трябва да се спускаш надолу по пръта, а не да се катериш. Давай, давай, давай.
Ухилих се истерично към камерата и се спуснах до долу, както беше предвидено, в краката на пожарникаря, когото трябваше да интервюирам.
— Луишъм, времето ви изтече. Край, край, Бриджет — изрева Ричард в ухото ми.
— А сега отново връзка със студиото — казах аз и това беше всичко.
28 септември, четвъртък
56 кг, алкохолни единици 2 (мн. д.), цигари 11 (д.), калории 1850, предложения за работа от пожарни служби или конкуриращи телевизии 0 (май не е дотам изненадващо).
11 ч. сутринта. Опозорена и посмешище на всички. Ричард Финч ме унижи пред цялото съвещание с думи като „провал“, „позор“, „проклета, тъпа идиотка“, които сипеше безразборно към мен.
„А сега отново връзка със студиото“ се беше превърнало в новия моден лаф. Всеки път, когато някой чуваше въпрос, на който не можеше да отговори, започваше да ломоти:
„Ъъъ... а сега отново връзка със студиото“ и избухваше в смях. Колкото и да е странно, гръндж младежите започнаха да се държат доста по-приятелски. Пачули (дори тя!) дойде и ми каза: „О, я не обръщай внимание на Ричард, чу ли? Той е, знаеш ли, наистина, вече му мина. Знаеш ли какво ще ти кажа? Оная работа с пожарникарския прът наистина беше подмолна и блестяща, да. Също и.. а сега отново връзка със студиото, ясно?“
Сега Ричард Финч или не ме забелязва, или недоумяващо клати глава всеки път, когато се озове близо до мен, и цял ден не ми дадоха никаква работа.
Божичко, толкова съм потисната. Мислех, че най-сетне съм открила нещо, за което да ме бива, а сега цялата работа пропадна и на всичкото отгоре нямам какво да облека утре за приема по случай рубинената сватба. За нищо не ме бива. Нито за мъже. Нито за светски събирания. Нито за работа. За нищо.
Октомври
Среща с Дарси
1 октомври, неделя
56 кг, цигари 17, алкохолни единици 0 (мн. д., особено за прием). 4 ч. сутринта. Една от най-смайващите вечери в живота ми.
След депресията ми в петък намина Джуд да ми поговори да гледам по-позитивно на нещата и ми донесе фантастичната си черна рокля, която да облека на приема. Разтревожих се, че ще я покапя или скъсам, но тя каза да не се гипсирам, имала много пари и рокли поради страхотната си работа и нямало значение. Обичам я тая Джуд. Момичетата са толкова по-мили от мъжете (с изключение на Том, но той пък е хомо). Реших да аксесоаризирам фантастичната рокля с черен чорапогащник с ликра и лек блясък (6,95 паунда) и велурените обувки с токчета (надлежно изчистени от картофеното пюре).
При пристигането си изживях шок, защото къщата на Марк Дарси не беше тънка бяла постройка от множество съвършено идентични тънки бели постройки, притиснати една до друга, както си я бях представила, а огромна усамотена резиденция с формата на сватбена торта от другата страна на Холанд Парк Авеню (където твърдят, че живее Харолд Пинтър [Харолд Пинтър (1930 — ) — прочут английски драматург. — Б. пр.]), потънала в зеленина.