Дневникът на Бриджет Джоунс

— О, Боже — рече татко, като проследи погледа ми по посока на носещата се към нас Уна. — Не мисля, че майка ти и Уна лесно ще преглътнат това.

— Доста показно, нали? — развика се Уна в мига, в който можехме да я чуем, и решително оправи наметката на раменете си. — Когато се прекали с тези неща, става доста вулгарно.

— Стига, Уна, не бъди абсурдна. Приемът е сензационен — отсече татко и се почерпи с деветнайсетия си ордьовър.

— Ммм. Шъглашна съм — изфъфлих аз с уста, натъпкана с тарталета, а чашата ми за шампанско сякаш се напълни от невидима ръка. — Напуаво е фанташтишно.

След като толкова време бях психясвала какъв ад ме чака, сега бях в еуфория. Никой дори не беше ме попитал защо още не съм омъжена.

— Хъмф — изгрухтя Уна.

И мама връхлиташе върху нас.

— Бриджет! — изкрещя тя. — Каза ли „здрасти“ на Марк?

Внезапно осъзнах, че и Уна, и мама наближават своите рубинени сватби. Доколкото познавам мама, малко вероятно е несъществена подробност като зарязването на съпруга и захващането с португалски туроператор да попречи на всенародните веселия, така че тя твърдо ще реши да не се остави да бъде засенчена от Илейн Дарси, каквото и да й струва това, ако ще и да пожертва безобидна дъщеря в предварително уговорен брак.

— Дръж се, приятелче — каза татко и ме стисна за ръката.

— Каква прекрасна къща! Нямаш ли хубава наметка да покриеш раменете си, Бриджет? Привет! — изгука мама и потупа татко по гърба. — Хайде, миличка. Защо, за Бога, не разговаряш с Марк?

— Ами, ъъъ... — измучах аз.

— Какво мислиш, Пам? — изсъска Уна напрегнато и кимна към стаята.

— Показно — прошепна мама с пресилено подчертани движения на устните.

— Точно това казах и аз — триумфално изрече Уна. — Не го ли казах, Колин? Показно.

Огледах се притеснено и подскочих от уплаха. Там, загледан в мен, на не повече от метър разстояние, стоеше Марк Дарси. Отворих уста да кажа нещо, не знам точно какво, за да се помъча да загладя нещата, но той отмина.

Вечерята беше поднесена в „гостната“ на партера и на опашката на стълбището се оказах точно зад Марк Дарси.

— Здрасти — казах аз с надеждата да замажа грубостта на майка ми. Той се огледа, не ми обърна нула внимание и пак се обърна с гръб.

— Здрасти — повторих аз и го сръчках.

— О, здрасти, извинявай. Не те видях — рече той.

— Приемът е страхотен — отбелязах. — Благодаря, че ме покани.

Вторачи се за миг в мен.

— О, не съм аз. Майка ми те покани. Както и да е. Трябва да се погрижа за, ъъъ... подреждането на гостите около масата. Между другото, много се забавлявах на репортажа ти от Луишъм.

Обърна се и хукна нагоре по стълбите, като се промъкваше между вечерящите и се извиняваше, докато аз се гърчех. Хъмф.