Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
За миг Нинив се закова на място и я изгледа. След което закрачи през тревата към Елейн, вдигна ръце към шапката си, поколеба се, изгледа Елейн сърдито и си я намести.
— Този път просто ще я оставя да се оправи с всичко — каза тя с подозрително спокоен тон. — Ще я видим ние как ще се оправи с този… Морски народ. Да-да. Ще видим. — Опасно спокоен тон. Изведнъж тя се намръщи към все още зеещата рамка на Прага. — Защо го държиш това? Я го пускай. — Авиенда също се мръщеше.
Елейн си пое дъх. Мислила беше за това и друг начин нямаше, но Нинив щеше да се опита да я разубеди, а време за спорове нямаха. През рамката отвъд се виждаше част от фермата — празна, дори кокошките и патиците се бяха разбягали подплашени от суматохата, но колко още щеше да остане така преди да се напълни с хора? Тя огледа сплита, заплетен така изкусно, че изпъкваха само няколко нишки. Можеше да види всеки поток, разбира се, но освен тези няколко всички други сякаш бяха вплетени неразличимо.
— Отведи всички в имението, Нинив — каза тя. До залез слънце оставаше малко. Може би не повече от още два часа светло. — Господин Хорнвел ще се изненада при толкова много гости по мръкнало, но ти му кажи, че сте гостенки на онова момиченце, което плака за червеноушката със счупеното крилце. Това ще си го спомни, Аз ще дойда по-късно.
— Елейн… — почна Авиенда смайващо плахо и в същото време Нинив се сопна:
— Ама ти какво си въобразяваш, че…
Имаше само един начин да го спре. Елейн измъкна една от различимите нишки от сплита; тя се замята и засъска, тънки мъхчета сайдар се заоткъсваха с блещукане преди да се стопят. Не беше забелязала как Авиенда си разплете сплита, но края му бе зърнала.
— Хайде — подкани тя Нинив. — Ще изчакам, докато се скриете. — Нинив я зяпна с отворена уста. — Трябва да го направя — въздъхна Елейн. — Сеанчанците ще се появят във фермата след час-два, бъди сигурна. Дори да изчакат до утре, какво ще стане, ако някоя Дамане има Талант да различи утайката? Нинив, Пътуването няма да го дам на Сеанчан. Няма!
Нинив изсумтя нещо по адрес на сеанчанците — нещо, което трябваше да е доста съдържателно, ако се съдеше по тона й.
— Да, ама аз няма да ти позволя да се отгориш! — заяви тя високо. — Я го прибирай веднага! Преди цялото това нещо да е гръмнало, както каза Вандийн. Можеше да избиеш всички ни!
— Не може да се върне обратно — промълви Авиенда и докосна Нинив по рамото. — Тя го започна и сега трябва да го довърши. Трябва да направиш, както тя каза, Нинив.
Веждите на Нинив се свъсиха. „Трябва“ беше думичка, която тя никак не обичаше да чува, не и насочена към нея. Но все пак не беше глупачка и след като изгледа ядосано Елейн, Прага и Авиенда, и общо взето целия свят, прегърна Елейн и я притисна толкова здраво, че ребрата й изпукаха.
— И да внимаваш, чу ли ме! — прошепна й тя. — Ако вземеш, че се убиеш, кълна ти се, кожицата ти ще съдера! — Напук на всичко, Елейн избухна в смях. Нинив изсумтя и я пусна,после изръмжа: — Знаеш какво искам да ти кажа. И не си мисли, че няма да го направя! Мисли му. — И добави по-тихо: — Пази се.
Трябваше й малко време да се овладее — примигваше и опъваше сините си ръкавици. Очите й дори като че ли малко овлажняха, въпреки че това беше невъзможно — Нинив караше другите да се разплакват, тя самата не плачеше никога.
— Добре — заяви тя високо. — Алайз, само да не си ги подготвила… — Обърна се и прекъсна заканата с приглушен грак.
Онези, които трябваше да са качени по конете, бяха — дори Ата-ан Миере. Всички Стражници се бяха сбрали около своите Айез Седай. Лан и Биргит се бяха върнали и Биргит гледаше Елейн угрижено. Слугите бяха подредили товарните коне в колона и Родственичките чакаха търпеливо. Повечето коне, които можеха да се използват за езда, бяха натоварени с чували с храна и вързопи с лични вещи. Жените, взели повече от това, което Алайз бе наредила — нито една от Родството, — си носеха вързопите на гърбовете. Крехката благородничка с белега се беше превила непохватно под своя вързоп и гледаше намусено към всички без Алайз. Всяка жена, която можеше да прелива, се взираше втренчено в прословутия Праг. И всяка жена, която беше чула думите на Вандийн, следеше полудялата нишка все едно че беше червена усойница.
Тази, която доведе коня на Нинив, беше самата Алайз. При това оправи шапката й със сините пера, докато Нинив пъхаше крак в стремето. Нинив я изгледа убийствено, но защо просто не я сгълча, Елейн така и не разбра. Ако й слушаше човек приказките, тя беше поставяла по-стари от нея жени на мястото им още като малко момиченце. А пък и сега беше Айез Седай, в края на краищата — това трябваше да стовари планини от бреме върху всяка Родственичка.