Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Потрепера само при мисълта за такова нещо.
„За всяка грижа лекът е в алкохола“ — си каза той и още веднъж извади шишето с ямайката.
Гаврътна си порядъчно. Почувствува се малко по-бодър. Положението беше наистина ужасно, но малко ли пъти бяха изпадали в такива затруднения? И тогава кой друг, ако не Томек изобилствуваше с прекрасни помисли? Та нали тъкмо неговата съобразителност обикновено ги избавяше от тежките затруднения?
„Момче на място! — разнежи се боцманът. — Екстра другар. Дори и тук, в Америка, прати за зелен хайвер богаташа дон Педро. Ха, и колко бързо това момче може да се сприятели с най-различни хора!“
Боцманът започна да се изпълва с надежда. През време на експедицията в Австралия Томек бе преодолял недоверието на туземците в Африка и се сприятели с младия крал на Буганда; тук пък беше приет в племето на апахите и наваите. А щом е тръгнал с Червения орел, може би ще търси помощ именно от индианеца?
„Такъв смелчага не може да загине как да е — продължаваше да размишлява боцманът. — Ще почакам на сянка да премине тая адска жега и ще се върна в ранчото. Ако Томак има някакъв план, от това непременно ще излезе нещо.“
Успокоен, боцманът задряма. Но скоро се събуди. Слънцето клонеше вече на запад. Осеяла бързо мустанга. След малко препускаше тръс обратно към самотната планина.
Беше изминал към триста метра, когато изведнъж мустангът му силно изпръхтя. Боцманът го перна лекичко с повода, но конят само напери уши и отново зацвили.
— Какво ти става? — измънка морякът.
Но докато забележи в държането на мустанга някакво предупреждение, зад кактусите и метлообразните юки наизскачаха червенокожи. Беше вече късно за отстъпление.
Индианците, чиито тела бяха боядисани на бели ленти, издадоха тих вик и се нахвърлиха върху самотния конник. Един от тях насочи опънатия лък към гърците на моряка. Боцманът инстинктивно дръпна повода. Конят се изправи на задните си крака и така спаси живота му. Защото перестата стрела изпищя във въздуха и се заби до края в гърдите на мустанга. Нещастното животно се опита да скочи още веднъж, но падна на земята. Боцманът скочи от седлото в последния момент. Спъна се, падна на едното си коляно, изпусна пушката. Жилести ръце го хванаха за раменете.
Индианците искаха да вземат в плен боцмана жив, но много скоро разбраха, че това не е толкова просто. Морякът бързо се изправи на крака. Само с едно движение той отблъсна от себе си нападателите. Индианците отново се нахвърлиха върху него, но той започна да нанася точни удари с юмруци. Изведнъж около него стана по-просторно. Червенокожите, изумени и ядосани от успешния отпор, извадиха от коланите си ножове и томахавки. Един от тях извика нещо с гърлен глас и всички едновременно се хвърлиха върху моряка. Боцманът разбра, че това не са шеги. Измъкна от джоба си револвер. Успя само веднъж да натисне спусъка, като се прицели право в сърцето на индианеца, който стоеше най-близо, но внезапно получи тежък удар в главата. Олюля се, като през мъгла видя нападателите с вдигнати ножове и томахавки и изгуби съзнание.
— Хоуг! Вържете го бързо с ремъци — заповяда Пламтящия лъч. — А нашият брат Крещящата сова сериозно ли е ранен?
Двама индианци се наведоха над простреляния.
— Проклетата бяла муцуна улучи нашия брат право в сърцето — заяви един от тях.
— Умри и ти, бяло псе! — извика друг и вдигна нож за смъртоносен удар.
— Стой! Нашият брат Крещящата сова заслужи да се отмъсти напълно за него. Тоя бял ще умре при стълба на мъченията — заповяда Пламтящия лъч. — Нека виковете на убиеца успокоят поне отчасти болката на вдовицата и децата на нашия брак.
— Юмрукът на тоя бял е твърд като камък — с уважение каза някой от индианците. — Хоуг, ще видим дали е толкова смел, колкото е силен.
— Запушете му устата и го привържете върху гърба на някой мустанг — поръча Пламтящия лъч. — Връщаме се веднага.
Червенокожите изкараха конете, скрити в гъсталака от кактуси. Пет души привързаха за един мустанг моряка, който още не беше дошъл в съзнание. Краката на пленника свързаха с дебел ремък, прекаран под корема на коня, а ръцете му — за краищата на седлото. Освен това метнаха аркан върху шията на боцмана, а другия му край един червенокож, който придържаше пленника, завърза за колана си. Като направиха всичко това, индианците се отправиха към скривалището си.
След доста време боцманът дойде на себе си. Видя меднокафявите индианци. Напразно се мъчеше да раздвижи ръцете си, краката му също бяха вързани.