Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
След като говори дълго с Черната светкавица, Томек отиде в типито, където държаха пленника. Пазачите, предупредени от вожда, не му попречиха да влезе в палатката, където отчаян погледна завързания с ремъци приятел.
— Как можа да направиш това нещо, боцмане? — обади се Томек с укор в гласа. — Не ти ли казах да ме чакаш в ранчото?
— Е, да, прав си! Направих глупост, но вярвай ми, братче, не съм искал да се заяждам с тия индианци — отговори спокойно боцманът, като гледаше отчаяния си приятел.
— Аз зная това, но положението е безизходно, а най-лошото е, че сам станах причина за нашата гибел.
Томек разказа на приятеля си за срещата си с Черната светкавица на Планината на знаците, за съвещанието, станало в тайнствения каньон, и за обещанието да помогнат да се намери Сали.
— След като изровиха бойната томахавка на съвещанието, Пламтящия лъч и няколко индианци се отправи към Планината на знаците, за да извести на приятелските племена, че стъпват на военна пътека. Същевременно трябваше да събере известен брой коне — говореше Томек. — През време на тая експедиция случайно индианците се натъкват на тебе, а какви са последиците от това, ти сам най-добре знаеш.
— Наистина забърках страшна каша — призна боцманът. — Но няма нищо страшно, щом индианците са се заели да открият Сали.
Томек погледна внимателно боцмана. Нима не си даваше сметка колко опасно беше положението му? Морякът изглеждаше малко неспокоен, но не личеше да се страхува. След като си помисли малко, Томек дойде до заключението, че не трябва повече да държи приятеля си в неведение, затова с твърд, макар и тъжен глас, каза:
— За съжаление, боцмане, вече няма да можем да помогнем на горката Сали.
— Как така, братче! Нима индианците не искат да участвуват в търсенето? Хм, не се надявах, че могат да постъпят така! Изглеждат ми честни мъже.
— Индианците не са се отказали, но щом двамата умрем на стълба на мъченията, сами няма да предприемат нищо — обясни Томек, раздразнен от думите на приятеля си.
— Дявол да го вземе, изглежда, че слухът ми не е в ред! — извика боцманът, сега вече ужасен и сърдит. — Какво пък искат от тебе? Бях убеден, че само аз трябва да бъда убит!
Томек млъкна за малко. Значи, боцманът отлично знаеше своето положение, но нима никак не се тревожеше от предстоящите мъки и смърт?
Доплака му се.
— Значи, ти допусна, че ще те оставя сам в тежката ти участ? Ако наистина трябва да умреш, тогава ще умрем заедно, рамо до рамо, както подобава на приятели.
Изведнъж боцманът така дръпна вързаните ви отзад ръце, че сухите ремъци изскърцаха. Той се изправи, без да обръща внимание, че ремъците се впиват в тялото му, и строго извика:
— Не дрънкай глупости! Забранявам ти това от името на твоя баща, защото тук аз го замествам! Поради неблагоразумието си се забърках в тая глупава история и сега сам ще плащам с главата си. Твой свещен дълг е да спасиш горката Сали. Помни, че ще се откажа от нашето приятелство, ако постъпиш по друг начин. Заповядвам ти да направиш това като твой приятел и заместник на баща ти, разбираш ли?!…
Томек отстъпи крачка назад пред страшния поглед на обикновено кроткия боцман.
— Какво биха казали баща ми и Смута, ако със скръстени ръце гледам как те изтезават?! — прошепна Томек, обзет от ужас. — И как ще мога после да ги гледам в очите? Не, не, боцмане, ако си на мое място, сигурно не би постъпил така и… не искай това от мене.
Мрачен, морякът мълчеше.
— Приятел се в нужда познава. Няма да те оставя, въпреки че ми е много мъчно за горката Сали. Освен това трябва да знаеш още нещо — Черната светкавица отлично знае какво ни свързва. Преди да дойда тук, аз му казах това и му заявих, че ще загина заедно с тебе.
— А как прие това тоя дявол? — мрачно попита боцманът.
— Каза, че така трябва да постъпи благородният боец, когото племето на апахите и наваите са нарекли свой брат…
— Ха, значи, такива приятели са те!
— Не кори Черната светкавица — възрази му Томек. — Индианците имат силно развито чувство за достойнство и приятелство. Те биха изгубили към мене всякакво уважение, ако сега именно те оставя.
— На̀ ти тебе сега, но да умреш заедно с мене… — опечали се боцманът. — Мир няма да имам дори в гроба… А какво ще стане тогава с нашата нещастна гургуличка?
— Страх ме обзема, когато мисля за Сали и госпожа Алан — каза тихо Томек. — Сали сигурно чака помощ от нас.
— Не ми говори за това, братче, защото ще се пукна от мъка. Сега сам виждаш, че трябва да побързаш с тая помощ. Човек на моята възраст не отдава голямо значение на жалкия си живот. Толкова много вече съм видял в живота. Зная две и двеста. Няма що! Веднъж носи вълкът агне, втори път носи, най-после и него понасят. Не се бой, братче, на твоя приятел окото му няма да мигне при това тяхно стълбче. А сега се стегни и намери Сали.