Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Към бивака в дъното на каньона слязоха по една тясна пътечка, изсечена в скалната стена. По нея можеше да се върви само единично, което в случай на неизбежна отбрана срещу нападателя създаваше благоприятни условия за обитателите на каньона. Още щом пристигнаха в бивака, Черната светкавица заведе Томек в типито, което се намираше в средата.
Томек влезе в типито за съвещания. Черната светкавица му посочи удобно място за сядане върху мечешките кожи, постлани на земята. Момчето седна близо до огъня, който гореше в средата на палатката, и се огледа наоколо. Побледня при вида на няколко кичура дълги руси коси, които се намираха сред скалповете, закачени на триножник. Женските скалпове бяха неприятно доказателство, че бойците на Черната светкавица нападат селища с бели поселници. Разнообразното оръжие, окачено в един от ъглите на типито, беше навярно пак военен трофей.
Размишленията на Томек бяха прекъснати от остри звуци на свирки. Вероятно това бяха сигнали, с които старейшините на племето се призоваваха на съвещание, защото почти веднага в палатката започнаха да пристигат полуголи индианци, украсени с орлови пера и огърлици от зъби на диви животни.
Томек с потъмнели от впечатления очи разглеждаше бакъренокожите индианци. В типито за съвещанията влизаха все млади или на средна възраст мъже. Единственият старец беше шаманът, тоест магьосникът, чиято глава беше украсена с орлови пера и рога от бизон. Повечето от бойците, които идваха за съвещанието, носеха тояги и костени свирки — отличия на малките вождове. Лицата и телата на индианците бяха боядисани със светлочервена боя.
Разликата между бойците на Черната светкавица и индианците, затворени в резерватите, се хвърляше веднага в очи. Докато тия в резерватите водеха жалко съществование, което се виждаше преди всичко от техния външен вид, това бунтарско племе беше запазило всички черти на някогашните бойци, които караха белите да треперят от ужас. По техните лица и в тяхното държание нямаше ни следа от пагубното влияние на унизителното робство.
Томек разглеждаше сериозен пълните с достойнство диви лица на бойците, които дори с най-малко движение или жест не издаваха учудването си при вида на бялото момче в палатката на съвещанията. Индианците седяха на земята около разпаления огън; Томек броеше влизащите. Когато в палатката влезе единадесетият индианец, Черната светкавица зае място от дясната страна на белия гост.
С движение, пълно с достойнство, вождът свали от триножника торбичката с лекове и лулата. Напълни лулата с тютюн, сложи едно въгленче от огъня, извърши церемониала с пушенето и я подаде на Томек. Той, след като издуха дима, както изискват предписанията, предаде лулата на съседа си. След доста време лулата отново се върна в ръцете на Черната светкавица. Томек гореше от нетърпение в мълчаливо очакване на по-нататъшното развитие на събитията. Черната светкавица прибра лулата в торбичката с лековете и я закачи отново на триножника. И едва сега той заговори:
— Моите братя сигурно са учудени, че между нас се намира бял и че неговият скалп не украсява моето типи.
— Нашият закон гласи: „Всяко бяло куче, което дойде в нашия каньон, трябва да умре на стълба на мъченията“ — с натиск и твърдо каза един млад индианец, който държеше в ръка костена тояга.
— Пламтящия лъч правилно каза — съгласи се Черната светкавица. — Но това е моят брат Нах’тах ни уез’зи, на когото съм се заклел във вечна дружба. Защото благодарение на него гадната постъпка на предателя Многото гриви беше осуетена.
— Хоуг! Под бялата кожа на Нах’тах ни уез’зи се крие червено сърце, приятелски настроено към червенокожите бойци — взе думата шаманът, наричан Покорителя на гризли. — Индианецът плаща за приятелство с приятелство, за смърт — със смърт! Така гласи нашето вечно право, Хоуг!
— Нах’тах ни уез’зи пуши лулата на мира със старейшините на племената апахи и наваи — обясни Черната светкавица. — Моят млад брат ми направи голяма услуга, за което получи правото да носи пет орлови пера. Той е стъпил на военна пътека; моли помощ от Черната светкавица срещу своите неприятели. Враговете на приятелите са и наши врагове. Черната светкавица доведе Нах’тах ни уез’зи, за да откопае заедно с нас военния топор и за да участвува в съвещанието.