Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Членовете на съвета единодушно признаха заслугата на пленника за помощта, която е оказал на вожда при бягството му от ранчото на шерифа Алан. Шаманът Покорителя на гризли забеляза, че по стар индиански обичай пленникът може да остане жив, ако поправи злото, сторено на семейството на убития.
Томек не разбра добре какво искаше да каже с това Покорителя на гризли, когато Черната светкавица накара да доведат пленника и вдовицата с децата в типито за съвещания.
Боцманът влезе в типито, съпроводен от четирима индианци. Той изглеждаше внушителен дори с вързаните си отзад ръце. Беше по-висок от пазачите най-малко с половин глава. През дрипите на ризата му прозираха здрави, еластични мускули. Индианците гледаха разголените му гърди, където се виждаше татуировка, представляваща сирена, която в едната си ръка държи щит, а в другата издигнат нагоре меч45.
Боцманът гледаше смело лицата на червенокожите бойци и намигаше лекичко на Томек. Отново пръв се обади Черната светкавица:
— Белият е убил нашия брат Крещящата сова. Съветът на старейшините се изказа по тоя въпрос. Убиването на боец в открита борба е чест за всеки мъж. Съветът на старейшините знае благородните постъпки на белия, знае неговото мъжество и сила, знае също, че той смята индианците за законни владетели на американската земя. Затова именно моите братя не искат кърваво отмъщение за убиването в честна борба на нашия боец, но нашият брат Крещящата сова остави скуав и четири деца. Не можем да допуснем те да гладуват и живеят в нищета. Съветът на старейшините решава така: белият да вземе за жена опечалената вдовица, да се грижи за нея и за децата й и тогава ще приемем белия в нашето племе, ще забравим, че от неговата ръка е загинал храбрият боец Крещящата сова. Казах!
Като чу тая странна присъда, Томек с тревога погледна приятеля си. По разбиранията на боцмана „жената за моряка е това, което е котвата за парахода“, защото, както котвата държи парахода на едно място, така и жената отнема на моряка възможността да скита свободно по света. А боцманът умираше за големи приключения и се чувствуваше най-щастлив по време на опасните експедиции по света.
Момчето побледня, като видя върху лицето на сърдечния си приятел най-напред учудване, а после гняв. На всичко отгоре в същия момент в типито се вмъкна грозна индианка с четири деца. Морякът ги погледна изкосо и като се стараеше да бъде спокоен, каза:
— Благодаря ти, Черна светкавицо, за сватуването. Може би всеки друг би се зарадвал, че му предлагаш жена заедно с деца. Такъв деликатес обаче не е за мене. Какво бих правил с такова голямо семейство на парахода? Никой капитан не би ме приел в екипажа си. Така, както вие желаете да загинете с оръжие в ръка, но да не бъдете затворени в резервати, така и аз предпочитам да умра, отколкото с цената на жалко съществование да взема жена с дечурлига. Нищо няма да излезе от това, червенокожо братче!
— Значи, отказваш? — попита Черната светкавица.
— Нищо няма да излезе от това, нищо! — увери го флегматично боцманът. — Няма ли най-после да ми кажеш какво всъщност искате от мене? Нападате мирен човек в степта, а когато той при отбрана извие на някого врата, веднага му тикате скуав с дечурлигата й или го заплашвате с бесило!
— Постъпваме според нашите обичаи — отвърна Черната светкавица. — При все че сме осъдили на смърт всички бели, бихме искали да приемем смелия бял в нашето племе. Но щом отхвърляш това предложение, ще загинеш на стълба на мъченията. Червенокожите мъже помнят прекрасните подвизи на белия, затова ще му дадат възможност да умре както подобава на славен боец. Когато вече започнеш да ловуваш в Страната на вечния лов, ние със специална песен ще прославим твоята необикновена храброст. Хоуг! Казах!
— Нека оставим белия да си помисли до изгрев слънце — обади се Покорителя на гризли. — Може би нашият млад бял брат иска да поговори още със своя приятел.
— Добре, нека младият ни брат се срещне с пленника — съгласи се Вождът. — Утре преди изгрев слънце ще разберем какво е избрал белият: живот или смърт!
— Чакайте колкото си щете — измърмори морякът. — На мене ми е все едно. Не съм чувал покойник да е закъснял за погребението си!
Стражата изведе боцмана от типито за съвещания.
XVI
На стълба на мъченията
45
Сирена с щит и меч е гербът на Варшава.