Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
За смесените чувства в сърцето на Черната светкавица разбра не само Томек. Старият шаман също не сваляше очи от лицето на вожда на племето, а останалите индианци мълчаха многозначително.
Смелите думи на Пламтящия Лъч говореха съвсем ясно на всички за противоречието в постъпката на Черната светкавица.
Изведнъж страшното досега лице на вожда доби по-меко изражение. Той погледна Томек приятелски. В същото време се обади и старият шаман, който сякаш говореше на себе си:
— Пламтящия лъч е честен и храбър боец. С време ще заеме достойно място сред членовете на своето племе, но засега е още много млад, за да разбере значението на истинското приятелство. От моята ръка са загинали не малко бели, но помня и такива бели, които се бореха заедно с нас срещу хората на своята раса.
— Хоуг! Откривам военното съвещание. Нашият бял брат сега ще ни разкаже най-подробно за хода на събитията, за да съставим заедно план за действие — каза високо вождът Черната светкавица.
Отначало Томек започна да разказва с малко разтреперан глас, но постепенно нервите му се отпуснаха. Несъмнено за това помогна и държането на индианците, които започнаха да се оживяват, като слушаха внимателно разказа. Бойците караха Томек да им доизясни някои подробности и проявяваха голям интерес.
Когато момчето свърши, започна дълго разискване. Накрая се реши да изпратят разузнавачи към ранчото на дон Педро. Мнозинството бяха на мнение, че нещастната Сали е отвлечена от негови хора или от наговорени от него индианци. Разузнавачите трябваше в срок от три дни да съберат сведенията, а в това време останалите индианци щяха да се приготвят за път.
XV
Злополучната експедиция на боцмана
Бяха се изминали вече два дена, откак Томек бе напуснал ранчото на шерифа Алан, за да се отправи на тайнствената експедиция. Боцманът се влачеше по къщата като мрачна сянка. Тревожеше се за Сали и Томек. За собствената си безопасност никога не се грижеше особено, но когато се касаеше за младия му приятел, въпросът беше съвсем друг. А Томек като че ли потъна в дън земя. Боцманът не знаеше вече какво да мисли. Няколко пъти намекна на шерифа Алан дали няма да е добре за безопасността на момчето да надникнат в писмото, което беше оставило, но винаги получаваше все същия отговор:
— Ако Томек не се върне след седем дни, тогава ще отворим писмото…
Боцманът се ядосваше, че шерифът е толкова флегматичен, тревожеше се за Томек, тревожеше се за Сали, а освен това не можеше да гледа със скръстени ръце нямата болка на отчаяната госпожа Алан.
Енергичната жена се грижеше за болния си девер, но от безграничната й скръб можеше да се предположи, че е загубила желание за живот.
На третия ден, рано сутринта, боцманът изведнъж реши да направи сам малко разузнаване. Поиска веднага да му доведат мустанга. С пушка под мишница, той излезе пред къщата и в галоп се отправи към пасищата.
Не бяха се минали и четири часа, а старата лисица вече знаеше, че Томек и Червения орел са тръгнали към мексиканската граница. Без да губи време, той се отправи в същото направление.
Към пладне мина самотната планина, която се виждаше отдалече, без да разбере, че е прекрачил мексиканската граница. Мустангът, обременен от огромния ездач, преплиташе крака от умора.
Боцманът огладня. Спря коня си в едва забележимата сянка на кактусите. Скочи от седлото, разпрегна коня и го завърза за повода. След това провери дали наблизо няма степни кротали, седна на земята, изяде набързо втората закуска, приготвена от предвидливата госпожа Алан, глътна няколко глътки ямайка и започна да си мисли какво ли би направил бащата на Томек в подобно положение. Скоро дойде до заключението, че няма никакъв смисъл момчето да се търси из степта. Започна да го гризе съвестта, че му е разрешил такава тайнствена експедиция.
„Ха, няма що! Забърках се в страшна каша — промърмори той. — Трябваше веднага да тръгна по следите му, а сега гони вятъра в полето! Но какво ще стане, ако проклетите индианци, които отвлякоха Сали, хванат и Томек?“